Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Поканихме ви тук — продължи мъжът, — защото се носят слухове.
Говореха на английски, но Клайв реши да отговори на немски, който говореше гладко, като опит да ги освободи от колебанието им.
— Ще направя, каквото мога, за да помогна.
Настъпи неловко разместване в редицата на белокосите, след което мъжът продължи на английски:
— В Съединените щати съществува фармацевтична компания на име „Лемпе-Денисън“. Знаете ли я?
Клайв продължи на немски:
— Да, знам я. Тя е една от големите.
Онзи кимна.
— Говори се, че са придобили маянски медицински Кодекс от осемнайсети век, който съдържа две хиляди лечебни рецепти.
— Не може да има два Кодекса! Невъзможно е.
— Правилно. Не може да са два. И все пак слухът съществува. В резултат на това цената на акциите на „Лемпе“ скочи с повече от двайсет процента през миналата седмица.
Седмината белокоси мъже продължаваха да гледат Клайв в очакване на отговора му. Клайв се размърда, кръстоса крака, после ги свали. За миг го обзе сковаващ страх. Ами ако Бродбент по някакъв начин вече бяха направили други уговорки за Кодекса? Но те не бяха. Преди да тръгне, Сали му беше докладвала най-подробно как стоят нещата и оттогава Бродбент бяха изолирани в джунглата, така че не биха могли да правят каквито и да било сделки. Кодексът беше свободен и чист. А той имаше пълно доверие в Сали, че ще изпълни нареждането му. Тя беше честна, талантлива и изцяло под негово влияние. Той потръпна.
— Слуховете са фалшиви. Аз контролирам Кодекса. От Хондурас той ще дойде право в ръцете ми.
Отново тишина.
— Ние ще се въздържим съзнателно от въпроси около делата ви, професор Клайв, — продължи мъжът. — Но сега у вас са един милион наши долари. Което означава, че сме обезпокоени. Може би слухът не е истина. Много добре. Бих искал обаче обяснение за съществуването на тази информация.
— Ако намеквате, че съм бил небрежен, мога да ви уверя, че не съм казал на никого за това.
— На никого?
— С изключение на колежката ми, Сали Колорадо, естествено.
— А тя?
— Тя е в дълбоката хондураска джунгла. Дори не може да се свърже с мен. Как би могла да контактува с друг? А тя е повече от дискретна.
Тишината около масата се проточи повече от минута. За това ли го бяха карали да бие път чак до Женева? Това не му харесваше. Не му харесваше изобщо. Той не им беше изкупителна жертва, в края на краищата. Изправи се:
— Смятам да изпълня моята част от сделката, това е всичко, което вие, господа, трябва да знаете. Ще получите Кодекса и ще ми платите втория милион. След което вече ще говорим за хонорара за превода ми.
Думите му бяха посрещнати отново с тишина.
— Хонорар за превода? — повтори мъжът с вдигнати вежди.
— Освен ако не възнамерявате да си го преведете сами.
Гледаха го така, сякаш им бе дал да смучат лимон. Що за слабоумници бяха? Клайв презираше бизнесмени като тези тук: необразовани, невежи, които криеха ненаситната си алчност зад изискана фасада на скъпи костюми.
— Във ваш интерес е, професоре, да направите, каквото обещахте.
— Не ме заплашвайте.
— Това е обещание, не заплаха.
Клайв се поклони:
— Приятен ден, господа.
66.
Бяха минали седем седмици, откак Том и братята му се бяха срещнали пред вратите на бащиното си имение — но им изглеждаше като цяла вечност. Най-сетне го бяха направили. Бяха открили гробницата.
— Знаеш ли как да я отвориш? — попита Филип.
— Не.
— Татко трябва да е намерил начин, щом като я е ограбил — обади се Върнън.
Борабей сложи няколко запалени факли в скалните ниши и се приближиха да разгледат заедно вратата. Камъкът беше масивен, поставен в правоъгълния вход, вън от варовиковата скала. Не се виждаше нито ключалка, нито копче или панел, нито пък някакъв скрит лост. Останалата част от скалата около гробницата бе оставена в естественото си състояние, с изключение на множество дупки, пробити в камъка от едната страна на вратата. Том сложи ръка върху една от тях и усети студено течение — по всяка вероятност отдушник към гробницата.
На изток небето изсветля и започна да се развиделява, докато се въртяха около гробницата. Чукаха по вратата, викаха, блъскаха и натискаха, опитвайки се да я отворят. Нищо не се получаваше. Мина повече от час, но вратата си оставаше все тъй неподвижна.
Най-накрая Том каза:
— Така няма да стане. Налага се да опитаме по друг начин.
Седнаха да си починат на един близък дънер. Звездите избледняха и изчезнаха, а небето зад планините стана розово. Беше изумителна гледка — срещу тях, докъдето поглед стига, се виждаха назъбени бели върхове като зъби, които се издигат от зеленото небце на джунглата.