Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Сигурен ли си, че можеш да се справиш в това време? — попита Грей.
Ковалски бе бивш моряк от Военноморските сили. Угарката от пура стърчеше между зъбите му. Поне не беше запалена.
— Не се безпокой — отвърна той, без да вади пурата. — Потопявал съм само една… не, чакай. Само две лодки.
Това звучеше окуражително.
Грей се върна на кърмата. Уолас раздаваше оранжеви спасителни жилетки с неонови лампи от сандъка. Надянаха ги бързо и включиха сигналните светлини на яките.
— Винаги се дръжте за нещо — предупреди ги Грей.
Докато минаваха покрай вълнолома, мълния разцепи нощта. Морето изглеждаше още по-бурно. Вълните сякаш се носеха във всички посоки, сблъскваха се и във въздуха се издигаха огромни гейзери. Теченията бяха полудели като времето.
Ковалски започна да си подсвирква. Грей знаеше, че това не е добър знак. Излязоха в открито море. Беше равносилно на това да те метнат в пералня с включена центрофуга.
Лодката политаше високо нагоре, после пропадаше в бездната, подмяташе се наляво и надясно, а Грей бе готов да се закълне, че понякога го прави и в двете посоки едновременно.
Накъдето и да погледнеше, виждаше единствено вълни с бели гребени.
Подсвиркването на Ковалски стана по-силно.
Лодката удари висока вълна и носът й се издигна към небето. Грей се вкопчи с все сила за релинга, а всичко без опора по палубата полетя към кърмата. В следващия миг прехвърлиха гребена и летяха надолу.
В същия миг отстрани ги блъсна друга вълна, понесе се през кърмата като наказваща Божия десница. Студената солена вода напълни устата на Грей и за момент го ослепи.
След секунди отново се издигаха.
— Грей! — извика Рейчъл.
Кашляйки, Грей се обърна и моментално разбра какъв е проблемът.
Сейчан беше изчезнала.
Беше седяла на отсрещната страна. Вълната я бе ударила в гръб и я бе изхвърлила през борда.
Грей се изправи.
Забеляза я далеч зад кърмата благодарение на мигащите светлинки на спасителната жилетка. След миг вълните я скриха от погледа му.
Грей се затича и скочи през борда. Не можеха да си позволят да я изгубят.
Докато летеше във въздуха, чу как Рейчъл извика на Ковалски:
— Обърни!
В следващия миг Грей се гмурна и всичко потъна в мрак.
19:07
Вълните подмятаха Сейчан като листо в буен поток. Студът я пронизваше до кости и стягаше гърдите й. Беше й трудно да поема дъх — водните стени непрекъснато се стоварваха отгоре й.
Не можеше да види дори светлините на лодката. Навсякъде около нея се издигаха планини от вода.
Поредната гигантска вълна се извиси над нея, невъзможно огромна, надвиснала, с яростен бял гребен.
И се стовари отгоре й.
Сейчан потъна дълбоко. Течението я завъртя. Не можеше да определи накъде е горе. Водата влезе в носа й. Тя инстинктивно се задави и нагълта още щипеща вода.
После спасителната жилетка я издигна на повърхността.
Опита се да си поеме въздух, но отново се задави. Примигна, за да махне солените капки от очите си и да се огледа.
Още една вълна се издигаше пред нея.
„Не.“
В същия миг нещо я сграбчи отзад.
Изпищя от ужас. Вълната се стовари отгоре й. Но ръцете продължаваха да я държат. Силни крака се стегнаха около бедрата й. Двамата заедно заплуваха в кипящото море. Сейчан бе останала без въздух, но паниката беше изчезнала, за да отстъпи място на страха.
Макар да не можеше да го види, знаеше кой я е хванал.
Излязоха заедно на повърхността и се задържаха там благодарение на спасителните жилетки.
Сейчан се обърна. Грей я притискаше към себе си. Очите му бяха твърди като скала и в тях се четеше решимост.
— Спаси ме — прошепна тя.
Влагаше всичко от себе си в тези две думи.
Дори и сърцето си.
19:24
Светлините на рибарското селище засияха през бурята. Плажът бе пред тях и Ковалски се насочи право натам.
Грей стоеше до него.
Трябваше да признае, че гигантът наистина знаеше как се управлява лодка.
Докато със Сейчан се подмятаха във вълните, Ковалски бе успял да ги намери и да приближи катамарана до тях. Хвърлиха им въже и ги изтеглиха на палубата.
Останалата част от пътуването бе наистина неприятна, но никой друг не изхвърча през борда. Сейчан кашляше зад Грей — все още се мъчеше да изкара водата от дробовете си. Никога не я бе виждал толкова бледа.
Но щеше да живее.
Ковалски завъртя щурвала и подкара катамарана през плитчините. Една последна вълна повдигна лодката и я изхвърли на брега. Двата кила застъргаха по пясъка й цялата палуба се разтресе. След това настъпи дългоочакваният покой.