Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Нямаха нужда от подканяне. Всички скочиха от лодката в дълбоката до глезените вода и побягнаха пред последната вълна. Ковалски се забави за момент, за да потупа борда на катамарана.
— Добра лодчица.
Тръгнаха нагоре към Абърдарън. Също като на Бардси, и тук всички се бяха изпокрили от бурята. Улиците пустееха.
Грей искаше да се махнат, преди някой да забележи изоставената на брега лодка. След рискованото плаване нямаше никакво намерение да се окаже зад решетките на местния арест.
Забързано прекосиха тъмното селище и се насочиха към църквата. Откраднатият джип беше там, където го бяха оставили. Докато вървяха към него, Грей се обърна към Уолас.
— Ами кучето ти? — И посочи дома на свещеника.
Уолас поклати глава, макар да се виждаше, че го боли.
— Ще оставим Руфъс тук. По-добре да спи до огъня, отколкото да се мотае с нас в това ужасно време. Ще дойда да си го прибера, когато всичко това свърши.
След като решиха и този въпрос, всички се качиха в колата.
Грей запали, бързо излезе от паркинга и се насочи извън селището. Щом се озоваха на пътя, даде газ.
Трябваше им обаче някаква посока.
— Гробницата на свети Малахия — каза Грей и погледна в огледалото към Рейчъл. — Можеш ли да ни кажеш нещо за нея?
Така и не им се бе удала възможност да обсъдят по-подробно тази тема. Грей знаеше единствено онова, което бе научил от един кратък разговор с Рейчъл, че Малахия е погребан в Североизточна Франция. Рейчъл се бе опитала да обясни по-подробно, но не им стигна времето — Грей трябваше да насочи мислите си върху това как да напуснат острова.
Сега обаче им предстоеше дълъг път и бе време да научи повече.
Рейчъл заговори, като продължаваше да се взира в бурята:
— Малахия е умрял някъде в средата на дванайсети век. Издъхнал в ръцете на най-добрия си приятел, свети Бернар от Клерво.
Ковалски завъртя глава.
— Свети Бернар? Той ли е създал онази грамадна порода лигавещи се планински кучета?
Рейчъл не му обърна внимание.
— Малахия бил погребан в манастира, основан от Бернар — абатство Клерво. Намира се на двеста и четиридесет километра от Париж. По-голямата част от манастира била унищожена през деветнайсети век, но все още са останали няколко постройки и стени, в това число и главната обител. Има обаче един малък проблем.
От начина, по който го каза, беше ясно, че проблемът изобщо не е малък.
— Какъв по-точно?
— Опитах се да ти го кажа преди, но… Внезапно спря стеснително, сякаш си мислеше, че е трябвало да бъде по-настойчива при първия разговор. Но също като на Грей, тогава мислите й бяха другаде.
— Няма нищо — рече той. — Та какъв е проблемът?
— Руините са защитени. Те са може би най-добре охраняваният обект в цяла Франция.
— Това пък защо?
— Защото абатство Клерво… се намира в сърцето на строго охраняван затвор.
Грей се обърна да я погледне в лицето. Сигурно се шегуваше. Но по напрегнатото й и тревожно изражение бе ясно, че не е така.
— Страхотно. Значи трябва да проникваме не само в гробница, но и в пандиз. — Ковалски се отпусна в седалката и скръсти ръце на гърдите си. — Нищо не би могло да се оплеска в този план.
26.
13 октомври, 20:18
Свалбард, Норвегия
Криста крачеше напред-назад в леденостудения склад в покрайнините на Лонгир. Подредените един до друг контейнери стигаха до тавана. Миришеше на нефт и газ. Криста беше облякла дебел пуловер, за да скрие превръзката на ръката си. Инжекцията морфин замъгляваше съзнанието й. Останалите бяха по-зле от нея. На пода лежаха две тела, покрити с импрегнирана кутия.
Бяха оцелели само осем души. Тя доближи телефона до ухото си в очакване на инструкции. Беше набрала номера, който й беше оставен. Сигналът „свободно“ звуча сякаш цяла вечност. Накрая някой вдигна.
— Наясно съм със ситуацията — каза мъжът.
— Да, сър. — Криста се мъчеше да отгатне настроението на човека отсреща, но думите му бяха спокойни и точни, говореше, без да бърза.
— При този развой на нещата се налага радикално да променим целите на тази мисия. Карлсен е в ръцете на Сигма и се взе решение за прекратяване на всички операции в Норвегия.
— Ами в Англия?
— Възползвахме се от съдействието на външни изпълнители да ни помогнат за откриването на ключа. Но след случилото се вече не разполагаме с този лукс. Засега се налага да приберем чиповете си и да станем от масата.
— Сър?
— Предметът, откраднат от отец Джовани. Осигурете го.
— А останалите?
— Избийте всички. — Ами нашият…
— Преценено е, че всички са пречка, госпожице Магнусен. Погрижете се да не се каже същото за вас.