Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Подейства.
Пейнтър не смееше да си поеме дъх.
Зверовете продължиха през долината, пръскаха хората и оставяха зад себе си окървавени тела. После изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили, подобно на призраци в бурята.
Пейнтър се вгледа напред. Вече не се виждаше никакво движение.
Всеки, който бе имал възможност да избяга, го беше направил. Войниците се бяха пръснали във всички посоки. Пейнтър се беше надявал да пречупи гръбнака на щурмовия отряд, като порази бронетранспортьора. Не беше успял. Но дори и най-опитният ветеран щеше да се стресне и да побегне от такава сурова проява на бруталната сила на природата.
Отново се чу ръмжене, приближаваше нагоре по склона.
На студения фон светнаха две моторни шейни.
Миг по-късно машините се появиха от бурята. Крийд вдигна ръка за поздрав. Норвежецът потупа Пейнтър по рамото. Жестът му бе недвусмислен.
Всичко бе свършило.
14:12
Криста се изкачваше в снега.
Придържаше качулката си, за да се предпази от вледеняващия вятър. Единият ръкав на канадката й бе обгорен. Мъчителната болка от тази страна й показваше, че на места огънят е стигнал до кожата, стопявайки плат и плът в едно цяло.
Едва бе успяла да се измъкне от бронетранспортьора. Беше излязла наполовина от прозореца, когато вторият изстрел улучи предното стъкло. Взривът я изхвърли навън и я просна в снега. Огънят по ръката й моментално угасна.
Атакуваше ги неизвестен и неочакван противник. Криста замаяно изпълзя до бронетранспортьора и се скри под него. Остана там по време на стрелбата и последвалата касапница.
Още трепереше.
Остана скрита, когато нападателите се събраха недалеч. Ахна, когато отново видя възмездието си — тъмнокосия агент на Сигма Пейнтър Кроу. Лицето му бе потъмняло от вятъра и индианският му произход си личеше по-ясно.
„Колко живота има този проклет дивак?“
Изчака ги да си тръгнат. Една от моторните шейни потегли към Лонгир за помощ. Останалите се насочиха към зърнохранилището, за да организират защитен периметър срещу евентуални оцелели, решили да завършат провалилата се мисия.
Лично тя нямаше подобни амбиции.
Закрачи в бурята към една изоставена моторна шейна. Предишният й водач в момента покриваше няколко квадратни метра с кървавите си останки. Криста мина през тях и огледа шейната. Ключът беше на мястото си.
Яхна машината и завъртя ключа. Двигателят изръмжа.
Криста даде газ, приведе се над кормилото и се понесе надолу по склона. Вече нямаше какво да прави тук.
Освен да си обещае нещо.
Преди всичко това да свърши, смяташе да пусне куршум в черепа на оня индианец.
25.
13 октомври, 15:38
Остров Бардси, Уелс
Грей се изтягаше във ваната с гореща вода.
Беше затворил очи и се мъчеше да успокои ума си. Близо час бе спорил с Оуен Брайс и бе обяснявал, че Рейчъл има здравословен проблем, който изисква незабавно да напуснат острова. Че й трябват лекарствата в хотела им на сушата. Единствената отстъпка, която получи, бе обещанието на лодкаря, че утре сутринта ще си помисли.
Не му помогна особено и фактът, че Рейчъл изглеждаше добре.
Така че засега бяха изолирани на острова.
Най-малко за още няколко часа.
Щяха да изчакат да се стъмни, което, за щастие, ставаше по-рано по това време на годината. След като местните си легнеха, планът бе да откраднат лодката. Не смееха да чакат до сутринта. Ако Оуен откажеше, щяха да изгубят още един ден. А това не биваше да се случва.
Така че наеха предложените им стаи. Малко почивка нямаше да им се отрази зле. Всички бяха изтощени и имаха нужда от време, за да възстановят силите си.
На Грей обаче не му бе лесно да се отпусне. Умът му непрекъснато го тормозеше и измъчваше със загадките и опасностите, пред които се изправяха.
Отново проехтя оглушителен гръм и стъклата на прозореца над ваната задрънчаха. Пламъчето на свещта до сапуна трепна. Нямаше ток. Преди да се изкъпе, Грей беше запалил огън в камината в спалнята. Виждаше през затворените си клепачи танца на червеникавите му пламъци.
Внезапно през сиянието премина сянка.
Той се стегна, рязко се надигна и изплиска вода на пода. На прага стоеше Рейчъл, облечена в роба. Не я беше чул да влиза — гръмотевицата беше ударила в същия момент.
— Рейчъл…
Тя стоеше и трепереше, в очите й се четеше страх. Не каза нито дума. Свали робата си без никакви съблазнителни движения. Просто я остави да се свлече на пода и забързано тръгна към ваната. Грей стана и я взе в обятията си. Тя се притисна в него и скри лице във врата му.