Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Монк гледаше през очилата как две от шейните с по двама наемници прелетяват далеч от дясната им страна. Врагът не успя да види полускрития снегомобил — а това означаваше, че нямат инфрачервени очила или че цялото им внимание е насочено към зърнохранилището.
Монк и Пейнтър ги пропуснаха, без да стрелят.
Малките машини не бяха основната им мишена.
Още шейни профучаха покрай тях с ревящи двигатели, които заглушаваха глухото ръмжене на снегомобила. След тях се появи някаква грамада. Топлинната й сигнатура беше почти заслепяваща. Надигна се от склона и се смъкна тежко в горната долина.
Бронетранспортьор „Хаглунд“.
Основната част от отряда се намираше в него. Машината трябваше да се обезвреди. Техният „Сноу-Кат“ не можеше да се мери с по-пъргавите моторни шейни, но нямаше да има никакъв проблем да изпревари това чудовище. Ако успееха да ударят бронетранспортьора, това щеше да деморализира противника. Може би достатъчно, за да го накара да се откаже и да се оттегли.
Така или иначе, Монк и останалите нямаха намерение да позволят на щурмовия отряд да стигне зърнохранилището. Според Пейнтър вътре имаше над четиридесет души.
Докато бронетранспортьорът се тътреше през долината, Пейнтър смени карабината с гранатомета. Щяха да имат само един шанс. Още с първия изстрел щяха да навлекат целия гняв на противника върху себе си.
Монк тупна два пъти с длан покрива на снегомобила.
В отговор на сигнала водачът намали и спря.
Пейнтър вдигна оръжието и се прицели. Монк свали очилата — огненият проблясък на гранатомета можеше да го ослепи. Без тях обаче не виждаше нищо. Виелицата бушуваше около тях и заличаваше света. Все едно се намираше в снежна топка, която някой бе хвърлил в бъркачка за боя.
Нищо чудно, че противникът не ги бе забелязал.
— Огън — каза Пейнтър високо и дръпна спусъка. Гранатометът избълва дим и пламъци и зарядът полетя през снежната завеса.
Монк успя да си сложи очилата навреме, за да види как нажежената следа на гранатата улучва веригите на бронетранспортьора. Ослепителен оранжев блясък беляза удара. Улучен отстрани, бронетранспортьорът се наклони на една верига.
Монк се замоли да се преобърне.
Не се получи. Машината с трясък падна на веригите си. Бронетранспортьорът се опита да продължи, но едната верига бе скъсана и машината забоксува на място. Вратите се отвориха и по-малки топлинни сигнатури напуснаха превозното средство, за да се хвърлят по очи в снега. Войниците знаеха, че са атакувани и че са неподвижни мишени в тежката машина.
— Огън! — извика Пейнтър.
Монк прикри очи, чу рева на гранатомета и отново погледна. Пейнтър се оказа отличен стрелец. Ракетата улучи предното стъкло на бронетранспортьора и експлодира вътре. Стъклата се разлетяха на нажежени парчета. Във въздуха полетяха тела — светеха ярко през очилата.
Пейнтър залегна.
Над главите им профучаха куршуми.
Стрелбата с гранатомета бе издала позицията им.
Монк тупна по покрива и двигателят на снегомобила изрева. Водачът бързо набра скорост надолу по склона, след което рязко зави надясно. Снегомобилът се вдигна на една верига.
Монк се държеше здраво. Пейнтър се блъсна в него от рязката маневра.
Снегомобилът прескочи вала и за един шеметен миг се озова във въздуха, след което се стовари тежко върху снега. Монк се тресна върху покрива и насмалко да, си счупи ребрата.
Но не беше време да се оплаква.
Имаха съвсем малко време да се възползват от объркването. При краткото спускане се бяха озовали под бронетранспортьора. Трябваше да атакуват, преди щурмовият отряд да заеме отбранителна позиция.
Монк забеляза топлинни сигнатури на фона на студения сняг. Вдигна карабината и откри огън. Пейнтър го последва. Свалиха неколцина противници, но прицелването бе трудно, тъй като снегомобилът се тресеше и подскачаше върху неравния леден терен.
Някои войници изтичаха за прикритие. Други побягнаха нагоре по склона.
Откъм бронетранспортьора ги посрещна мощен залп. Куршумите се забиваха в металната решетка на снегомобила и вдигаха искри. Монк чу характерния трясък на счупено стъкло.
Водачът не намали, а зави настрани, като се мъчеше да застане така, че туловището на бронетранспортьора да остане между тях и стрелците. Откриха огън и други войници, скрити зад канари и парчета лед.
Снегомобилът обаче се оказа трудна мишена в бурята, а норвежецът — чудесен водач. Не спря нито за миг.
Докато се изкачваха по склона, чуха нов шум — гневното бръмчене на моторните шейни. Челният екип беше обърнал да се притече на помощ на другарите си.