Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Права съм, нали? — каза Нона и я последва.
С всеки изминал ден Бриджит ставаше все по-нещастна. Тя повече не можеше да го събира в себе си.
— Виж — произнесе тя, обърна се с гръб към Нона и заговори гневно: — Нищо не се е случило, за което да не си ме предупредила.
— Значи, станало е нещо… Права съм. Да не е Айзък?
— Мишел — промърмори Бриджит и седна на бара.
— Какво е направил?
— Не мога да ти кажа — Бриджит отпусна глава на ръцете си.
Нона дойде при нея и я прегърна през раменете.
— Хайде, Бридж, не може да е толкова зле.
— Ти ме предупреди, че той е мръсник.
— Е? Да не ти се е пуснал? Голяма работа. Сигурна съм, че си се справила.
— По-лошо е от това — и Бриджит наведе очи. — Той ме завърза — с разперени ръце и крака, като пиле — и доведе Робъртсън, за да ми направи всички онези неща, докато той гледаше и правеше снимки. Това беше най-унизителното нещо, което съм преживявала някога. Защо си мислиш, че не искам да имам нищо общо с него?
— О, Господи, Бриджит. Защо не ми каза това по-рано? Можехме да съобщим в полицията.
— О, да. Мога вече да видя заглавията: „Богата наследница вързана и принудена да прави лесбийска любов“. Не разбираш ли — ако това излезе наяве, ще провали живота ми.
— Толкова съжалявам… Нямах представа…
— Предполагам, че просто нямам късмет с мъжете.
— Шибано копеле!
— Нона — бързо каза Бриджит. — Трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого, дори и на Зан.
— Знаеш, че съм ти приятелка. Все пак трябва да направим нещо. Не можем да го оставим да се измъкне.
— Какво да направим? — отчаяно попита Бриджит. — Той има снимки…
— Знаеш ли на кого трябва да кажем? — обади се Нона.
— На кого?
— На Лъки. Ти винаги си казвала, че тя може да се справи с всичко. Тя ще знае какво да направи.
— Не мога да кажа на Лъки.
— Защо?
— Точно сега Лъки си има свои собствени проблеми — това, че стреляха по Джино, че загуби студиото… Не мога да я обременявам и с това.
— Лени би искал да го направиш. Слушай, можем веднага да отлетим за Лос Анджелис.
— Толкова е унизително.
— Сигурно сега се чувстваш по-добре, след като ми разказа.
— Да…
— Е, помисли си само как ще се почувстваш, когато кажеш на Лъки и тя направи нещо.
— О, Господи. Нона, защо той ми направи това?
— Защото е болен перверзник, който заслужава да си го получи. Сега ти трябва да ме изслушаш — идеята ми е добра. Отиваме при Лъки. Аз ще отлетя за Лос Анджелис с тебе.
Бриджит кимна.
— Може би си права.
— Знам, че съм права. Първото нещо, което ще направим утре, е да се качим на самолета.
ГЛАВА 43
Докато Киоко преглеждаше пощата, Лъки изучаваше списъка на екипа от филма на Лени и отбелязваше хората, с които би искала да говори. Да изясни смъртта на Лени беше нейна лична работа, нещо, за което трябваше да се погрижи сама.
Първо се обади на Рос Вендърс, австралийския режисьор. Между два филма той си беше в къщи, в Бел Еър. Говориха дълго. Рос й каза колко съжалява за Лени, че той е бил толкова велик в неговия филм и че когато и тя да поиска да види полузавършените снимки, няма да има проблеми.
— Чудех се — опита Лъки — как Лени е прекарал деня преди катастрофата.
— Той беше в страхотна форма, Лъки — каза Рос с експлозивния си австралийски акцент. — Единственото, за което можеше да говори, беше, че ти летиш на следващия ден, нямаше търпение. Всъщност беше ни подлудил всичките: „Лъки ще бъде тук утре… Толкова я обичам… Никога не съм си мислил, че бракът може да бъде такъв…“ Казвам ти — на този човек не можеше да му се затвори устата.
Тя меко се усмихна.
— Наистина ли?
— Щях да ти го кажа още по-рано, но не исках да те безпокоя в твоята скръб.
— Много умно от твоя страна, Рос. — Тя спря за момент, преди да продължи: — Ъъъ… Може би си в състояние да ми кажеш с кого се е сближил Лени по време на снимките.
— По-скоро с никого. Няколко пъти идваше в бара след работа, но най-често се прибираше в стаята си и разучаваше сценария. Дженифър беше единствената, която често контактуваше с него.
— Дженифър? — попита тя небрежно, въпреки че сърцето й започна бясно да бие.
— Вторият ни асистент-режисьор — отговори Рос. — Страхотно момиче. Тя се грижеше за Лени — да идва на снимките навреме, да има кола, когато му потрябва. Всъщност в деня, преди ти да пристигнеш, тя промени часа на снимките му така, че да може да отиде на летището и да те посрещне.
— О, да… Дженифър… Мисля, че я познавам. — Нова пауза. — Тя е красива блондинка, нали?
— Такава е нашата Дженифър. Свястно момиче.