Вендета: Отмъщението на Лъки

— Извинете — обърна се тя към един сценичен работник. — Бихте ли ме насочили към Дженифър Барън? Мисля, че е един от асистент-режисьорите.

Той посочи към редицата на актьорите.

— Тя е ето там, говори със Сами Албърт.

— Благодаря.

Преди тринадесет години Сами Албърт бе най-пламенният актьор в града, но сега беше кралят на второкачествените филми — избледняла звезда с нездрава коса и развалени зъби. Лъки никога не се беше срещала с него, въпреки че съвсем точно знаеше кой е.

По-важна за нея беше блондинката, застанала до стола му. Момичето, с което той разговаряше. Бейзболна шапка, тъмни очила, стегнато лосанджелиско тяло в къси панталони и тениска. Лъки нямаше представа дали тя беше жената от снимките или не.

Отправи се нататък и докосна момичето по рамото.

— Дженифър?

— Да.

— Аз съм Лъки Сантейнджело. Вие ли сте работили във филма на съпруга ми в Корсика. Лени Голдън.

— Точно така.

— Може ли да отидем някъде и да поговорим?

— Разбира се.

Седнаха на пясъка под едно сенчесто палмово дърво.

— Дженифър — тя подбираше думите си внимателно. — Всички ми казаха колко… близки сте били с Лени по време на снимките. Е… Това, което искам да зная, е точно колко близки.

Дженифър се опули.

— Вие да не би да си мислите, че е имало нещо между мене и Лени? — възкликна тя. — Та той говореше само за тебе, Лъки — тя се поколеба. — Мога ли да те наричам Лъки?

— Давай.

Момичето очевидно беше объркано.

— Откъде ти хрумна идеята, че между Лени и мене е имало нещо?

— Аз ъъъ… видях снимките — каза Лъки.

Дженифър изглеждаше озадачена.

— Какви снимки?

Лъки бръкна в чантата си, разкопча ципа на отделението и извади снимката на Лени и блондинката на плажа.

— Това си ти без шапката и очилата, нали? — попита тя и я подаде на Дженифър.

Дженифър разгледа снимката и избухна в смях.

— Тази силиконова красавица… Ти шегуваш ли се с мене?

— Не си ли ти? — произнесе Лъки.

— Няма начин — отговори буйно тя. — Това е тъпото маце, което се влачеше подир Лени на снимачната площадка.

— Тя участваше ли във филма?

— Една от статистките. Знаеш ли — добави Дженифър замислено. — Странно, но Лени ми се обади да открия името й в нощта преди катастрофата.

— Защо?

— Не знам. Пошегувах се с него, казах нещо като: „Сигурно не искаш и мерките й и обема на гръдния й кош, а?“ Ъъъ… Просто чувството ми за хумор. Лени го разбираше.

— А той какво каза?

— Доколкото си спомням, нещо като: „Не е това, което си мислиш.“ — Дженифър взе снимката и отново я погледна. — — Къде е приятелят й? Той беше там, когато се снимаха. Някой го е изрязал — тя поклати глава. — Казвам ти, Лъки, Лени дори не я познаваше.

— Но те е питал за името й?

— Тя го преследваше — каза Дженифър. — По-рано същата вечер каза, че му се обадила в стаята.

— И?

— И нищо. Той я отрязал.

— Мислиш ли, че по-късно може и да си е променил мнението?

— Съмнявам се. Познаваш съпруга си — той не си падаше по никого освен по тебе. А и ако е смятал да прекара една нощ с тази блондинка, едва ли щеше да ме пита за името и телефонния й номер. Трябва да е имал друга причина за това.