Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Не едно, а цели две — прекъсна я Рурк и изпита удоволствие, когато забеляза изумлението й.
— Две какво?
— Поръчал е да му доставят два броя от забраненото растение. На връщане от „Звездна светлина“ се отбих в „Рай“ и разговарях с дъщерята на Ингрейв. Редфорд поръчал първия екземпляр преди девет месеца, като използвал чуждо име и подправено разрешително. Ала номера на личната карта е един и същ и при двете поръчки. Редфорд изпратил безсмъртничето на един цветар на Вегас II, който се слави с това, че продава растения, забранени от закона. — Той спря за миг и изтръска цигарата си в мраморния пепелник. — Подозирам, че от там са го препратили в лаборатория, където са успели да дестилират нектара.
— По дяволите. Защо не ми съобщи всичко това по-рано?
— Защото сведенията ми се потвърдиха едва преди пет минути. Можеш да се свържеш с полицията на Вегас II и да помолиш да разпитат цветаря.
Ив изруга и побърза да се свърже по видеотелефона с полицейското управление.
— Дори да го накарат да признае вината си, ще изминат седмици преди да бъдат уредени формалностите по транспортирането му на Земята и преди аз да се заема с него! — възкликна тя, но все пак доволно потри ръце. — Все пак можеше да споменеш, че се опитваш да ми помогнеш.
— Щеше да бъдеш разочарована в случай на неуспех, а сега трябва да ми бъдеш благодарна. — Изражението му стана сериозно. — Ив, това не променя положението.
— Сведенията ти означават, че Редфорд отдавна работи самостоятелно и не е искал да научим този факт. Означават, че… — Тя замълча и се отпусна на най-близкия стол. — Зная, че Джери би могла сама да извърши престъпленията. Би могла незабелязано да напусне апартамента на Йънг, когато той е спял. Би могла да го направи всеки път, когато пожелае. Има и друга вероятност — Джъстин да е знаел за деянията й. Но той би се жертвал заради нея, освен това е добър актьор. Не би се поколебал да издаде Редфорд, ако не е била замесена и Джери. — Тя наведе глава и потърка челото си. — Зная, че би могла да проникне в склада с наркотиците — особено, ако е решила да приключи цялата история със самоубийство — това отговаря на характера й. И все пак имам чувството, че нещо не е наред.
— Не бива да се самообвиняваш заради смъртта й — промълви Рурк. — И то най-вече защото това ти пречи да разсъждаваш логично.
— Да, знам. — Тя отново скочи на крака. — Доста ми се събра напоследък. Първо обвиниха Мейвис в убийство, после си спомних за… баща ми. Всичко това ме обърка, пропуснах важни подробности, струва ми се, че започвам да греша…
— Отгоре на всичко ти предстои и да се омъжиш.
Младата жена леко се усмихна.
— Старая се да мисля колкото е възможно по-малко за сватбата. Хей, не исках да те засегна.
— Не се притеснявай. Мисли за събитието като за подписване на договор, само че придружено с малко тържество.
— Преди година изобщо не се познавахме. Мислил ли си, че ще живеем под един покрив, но през повечето време ще бъдем разделени от нашите професии. Ами, ако онова, което чувстваме един към друг, не е достатъчно за да създадем семейство?
Той я изгледа.
— Нима се опитваш да ме ядосаш броени часове преди сватбата?
— Не, Рурк. Ти подхвана темата и нека си я изясним. Въпросите ми са оправдани и смятам, че изискват откровени отговори.
Очите му помръкнаха. Ив отлично познаваше изражението, което се изписа на лицето му и стисна зъби в очакване да избухне. Ала Рурк заговори с такъв леден тон, че я побиха тръпки.
— Да разбирам ли, че отказваш да се омъжиш за мен, лейтенант?
— Не. Само предлагам да… размислим — отвърна и почувства омраза към себе си.
— Оставям те да размишляваш. Самият аз вече знам верния отговор. — Той погледна часовника си. — Освен това закъснявам. О, щях да забравя. Мейвис те чака долу.
— Мейвис ли? Какво иска?
— Питай нея — отвърна той с леко раздразнение и излезе от кабинета.
— По дяволите! — Ив ритна бюрото с такава сила, че Галахад подскочи и злобно я изгледа. Тя повтори удара, сякаш болката я успокояваше, и накуцвайки слезе при Мейвис.
След около час двете се озоваха в клуба в Йист Енд. Ив беше изтърпяла забележките и съветите на приятелката си да си направи прическа и да се преоблече. Ала щом влязоха в клуба и дочу гръмката музика, тя възкликна:
— Господи, Мейвис! Защо ме доведе тук?