Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Господи! — Рурк, който въпреки силната болка се развесели от комичността на положението, избърса кръвта от устните си. — Опасно е да те ухажвам.
— Така ти се пада, щом се прокрадваш зад гърба ми. — Тя се намръщи и потърка главата си, която и без това я болеше. — Мислех си, че с Фийни и други твои приятели ще се отдадеш на изнасилвания и грабежи.
— Ергенската вечер не е нашествие на викинги. — Той седна на ръба на бюрото и се втренчи в лицето й. — Ив, откажи се от това.
— Защо, нали ще си взема триседмичен отпуск? — Рурк само повдигна вежди. — Извинявай, знам, че съм отвратителна. Но не мога да се откъсна от този случай. През цялата седмица се опитвах да го забравя, но той не ми дава покой.
— Разкажи ми всичко. Може би ще ти помогна.
— Добре. — Тя стана от бюрото и за малко не настъпи котарака. — Възможно е Джери да е отишла в стриптийз клуба. Хора от нейната среда понякога посещават подобни заведения.
— Например Пандора.
— Точно така. Пък и двете са се движели в една компания. Да си представим, че е отишла в клуба, където вижда Бумър. Може би някой й е казал, че той е вътре. Това обаче предполага, че го е познавала, което не е доказано със сигурност. И че е работела с него или чрез него. Вижда го и разбира, че той се е раздрънкал. Вече не й е необходим, дори се е превърнал в пречка.
— Дотук теорията ти е логична.
Ив кимна, но неспокойно продължи да крачи из кабинета.
— Бумър също я забелязва, след като излиза от стаята заедно с Хета Мъпит. Джери се измъчва от предчувствия какво е споделил с проститутката. Може би се е похвалил и е преувеличил ролята си, за да й направи впечатление. Бумър не е толкова глупав и моментално се досеща, че е загазил, поради което се скрива в миша дупка. Хета е първата жертва. Очистват я, тъй като се страхуват да не би да е научила нещо. Убита е брутално, така че да изглежда сякаш престъплението е извършено в пристъп на гняв. Лицето й е обезобразено, документите й — изхвърлени, за да се затрудни полицията и да не могат да я свържат с клуба и Бумър. Ако въобще някой би се заинтересувал от нея, което е било малко вероятно.
— Но не са се съобразили с факта, че ти ще се заемеш със случая.
— Прав си. Продължавам. Бумър е имал мостра от наркотика, както и формулата за производството му. Ала е бил само един мошеник на дребно, при това не особено умен. Вероятно е искал по-голяма сума, по-голям дял от печалбата. Но беше добър в професията. Никой не знаеше, че е наш информатор, освен няколко души от полицейската централа.
— Същите хора дори не са подозирали колко милееш за сътрудниците си. — Той наклони глава. — Повечето твои колеги биха си казали, че старият негодник е бил убит за отмъщение от някой свой „съдружник“ и не биха се занимавали повече с него.
— Вярно е, но Джери не е действала достатъчно бързо. Открихме наркотика в жилището на Бумър и тръгнахме по тази следа. Същевременно имах възможността на свой гръб да изпитам гнева на Пандора. Вече знаеш какво се случи при първата ми среща с нея, както и през нощта на убийството, когато появата на Мейвис е била добре дошла за Джери, но същевременно й е направила лоша услуга. Дала й е достатъчно време да избяга, освен това вече е имала изкупителна жертва.
— Която била най-добрата приятелка на ченгето, натоварено с разследването на убийството.
— Точно така. Питам се колко ли пъти ще се случи да се заема с разследване и да знам, че главната заподозряна е напълно невинна? Убедена съм, че никога повече няма да имам този шанс.
— Не си ли спомняш, че същото се случи преди няколко месеца? Тогава беше убедена, че нямам вина.
— Отначало само го чувствах, после се убедих. — Тя пъхна ръце в джобовете си, после отново ги извади. — С Мейвис беше съвсем различно, затова подходих по различен начин. Разполагах с трима заподозрени, които са имали мотив и възможност да извършат престъплението. Започвах да подозирам, че един от тях е пристрастен към въпросния наркотик. Когато реших, че съм открила престъпника, в Йист Енд убиха един пласьор на дрога. Убиха го по същия брутален начин. Защо? Този въпрос не ми дава покой, Рурк. Хлебарката не им е бил необходим. Предположението, че Бумър му е доверил тайната си, е направо невероятно. Но все пак са го убили и в кръвта му са намерени следи от „Безсмъртие“. Било е номер — промърмори Рурк и запали цигара. — За да ти отвлекат вниманието.
За пръв път от часове насам тя се усмихна.
— Обичам те, защото разсъждаваш като престъпник. Решили са да пратят полицията за зелен хайвер — нека тъпите ченгета да търсят връзката между другите убийства и това на Хлебарката. Междувременно Редфорд успява да получи собствен вариант на „Безсмъртие“ и го дава на Джери, заедно със солидна сума, която после си връща, като я изнудва за всяко шише от любимото й питие. Той е опитен бизнесмен и е рискувал да си достави безсмъртниче от колония „Рай“.