Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Искам да разпитам всички пациенти и персонала, обслужващ това крило.
— Лейтенант…
— По дяволите дискретността, докторе! Искам да разговарям и с нощния пазач. — Тя тъжно изгледа мъртвата и я покри с чаршафа. — Кажете, опитвал ли се е някой да влезе при нея? Обаждали ли са се да попитат за състоянието й?
— Главната сестра на отделението ще ви осведоми.
— В такъв случай започвам с нея. Вие повикайте останалите. Имате ли свободно помещение, където да ги разпитам?
— Използвайте кабинета ми. — Доктор Амброуз хвърли последен поглед към мъртвата и въздъхна. — Красива жена. Млада, известна, богата. Знаете ли, лейтенант, понякога дрогата има лечебно въздействие. Помага на болните, облекчава душевните и физическите им болки. Непрекъснато си го повтарям, когато виждам какви злини могат да сторят наркотиците. Според мен госпожица Фицджералд била обречена още след първата глътка от онова синьо питие.
— Така е, но някой се е постарал да съкрати живота й — промълви Ив, излезе от стаята и се приближи до Пийбоди, която чакаше в коридора.
— Свърза ли се с Касто?
— Да. Тръгнал е насам.
— Оплескахме нещата, Пийбоди. Да видим дали ще успеем да… Хей, ти! — извика тя, като забеляза полицая, когото беше оставила на пост пред вратата на Джери. Униформеният потръпна, сетне с нежелание се приближи.
Няколко минути Ив му чете конско, макар изобщо да не възнамеряваше да го предложи за дисциплинарно наказание. Сетне се извърна и направи знак на Пийбоди да я последва.
— Дано никога не заслужа да ме ругаеш така — промълви асистентката й. — Бих предпочела да ми зашлевиш плесница.
— Забелязах това. Касто, радвам се, че благоволи да дойдеш.
Ризата му беше смачкана, явно беше облякъл първото, което му бе попаднало под ръка. Ив не се учуди. Собствената й риза изглеждаше така, сякаш цяла седмица е престояла в нечия чанта.
— По дяволите, какво се е случило тук? — възкликна той.
— Точно това се опитваме да разберем. Доктор Амброуз ни отстъпи кабинета си. Ще разпитваме хората от персонала един по един, а разпитът на пациентите вероятно трябва да се проведе по стаите им. Пийбоди, от този момент нататък искам всяка дума да бъде записвана.
Помощничката й мълчаливо извади своето записващо устройство и го прикачи към ревера си.
— Слушам, лейтенант!
Ив кимна на лекарката и я последва по късия коридор в малък кабинет.
— Говори лейтенант Далас. Провеждам разпит с цел откриване на свидетел на смъртта на Джери Фицджералд. — Погледна часовника си за часа и за датата и ги продиктува. — Присъстват още лейтенант Джейк Касто от отдел „Наркотици“ и полицай Дилия Пийбоди, временно аташирана към Далас. Разпитът се провежда в кабинета на доктор Амброуз. Докторе, моля изпратете тук главната сестра на отделението.
— Как е умряла? — гневно попита Касто. — Какво се е случило?
— Ще те уведомя в процеса на работата.
Той понечи да й възрази, после се овладя и попита:
— Може ли да изпия едно кафе? Знаеш, че съм пристрастен към тази напитка.
— Опитай автоготвача — предложи Ив и се настани зад бюрото.
До обяд Ив лично разпита всеки член на персонала, който беше дежурил през нощта в това крило, но неизменно получаваше почти един и същ отговор. Пациентът от стая 6027 се изтръгнал от усмирителната риза, нападнал сестрата и предизвикал истинска суматоха. От показанията им ставаше ясно, че пациенти и персонал изпълнили коридора като придошла река и стаята на Джери останала без наблюдение двайсетина минути. Времето е било напълно достатъчно за отчаяна жена като Джери да избяга. Но откъде е знаела къде се съхранява наркотикът и как да се добере до него?
— Може би е дочула сестрите да разговарят в стаята? — Касто си беше поръчал макарони за обяд и сега се хранеше с апетит. — Новите наркотици винаги предизвикват сензация — нищо чудно сестрите или санитарите да са си разменяли клюки, Фицджералд очевидно не е била под въздействието на сънотворното, както всички са предполагали. Подслушала е разговора и когато съдбата й е предоставила шанс, е побързала да го използва.
Ив замислено изрече:
— Съгласна съм. Научила е къде държат наркотика, била напълно отчаяна и решена на всичко. Вярвам, че незабелязано е успяла да се промъкне до склада, но как се е справила с ключалките? Откъде е знаела кода?
— Ами ако отнякъде е откраднала код-шперц? — предположи Пийбоди, която си беше поръчала само салата с надеждата, че чрез диета ще свали няколко килограма. — Или пък специалното устройство за отваряне на подобни врати?