Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— И аз го мога това — измърмори Пийбоди.
Ив проследи погледа й и забеляза как Надин танцува в страстна прегръдка с някакъв гол чернокож исполин.
— Разбира се, че го можеш, приятелко. Ще обереш точките на всички.
— Само дето се притеснявам от коремчето си. — Тя залитна и Ив успя да я задържи. — Джейк все ми се подиграва заради него. Спестявам пари за пластична операция.
— По-добре яж по-малко.
— Слушам. — Пийбоди отново залитна. — Всички жени в нашето семейство са пълнички, а Джейк си пада по кльощави мадами като теб.
— Изчукай се с него и го прати по дяволите.
— Така и направих. — Пийбоди се облегна на бара. — Ала това не е любов, нали, Иви?
— Слушай, не искам да удрям колежката си, когато е в нетрезво състояние, но ще го направя, ако продължаваш да ме наричаш Иви.
— Добре, де, няма. Знаеш ли какво е необходимо?
— Храна! — обърна се Ив към сервитьора-дроид. — Каквато и да е, но в големи количества. Продължавай Пийбоди.
— Необходима е духовна връзка, каквато съществува между вас с Рурк. Сексът е само допълнение.
— Права си. Да не би с Касто да имате проблеми?
— О, не. Само дето почти не се виждаме, след като разследването приключи. — Тя поклати глава и пред очите й заиграха черни точки. — Господи, така се нафирках. Трябва да отида до тоалетната.
— Ще дойда с теб.
— Не е необходимо. — Пийбоди отмести ръката на Ив от рамото си. — Предпочитам да не повръщам пред началството.
— Както искаш.
Ив се усмихна, облегна се на бара и се огледа. Забеляза, че Надин, все още само по бикини, сериозно разговаря с доктор Майра. Трина беше облегнала глава на масата и вероятно общуваше с Далай Лама.
Мейвис скочи на сцената и запя, което още повече въодушеви танцьорите на дансинга.
Ив усети, че гърлото й се свива и си помисли, че обича всичките си приятелки, били те и малко странни. Включително Пийбоди, поради което реши да надникне в тоалетната и да провери дали помощничката й не се е удавила.
Запробива си път през тълпата, но внезапно някой я сграбчи. Тъй като това й се случваше за втори път тази вечер, реши че това е някой нахален обожател. Понечи да отблъсне ръката му и промърмори:
— Остави ме на мира, приятел. Ох! — Усети някакво бодване по ръката. Мигновено й се зави свят и почти не оказа съпротива. Помъкнаха я сред тълпата и я блъснаха в някаква стая.
— По дяволите, казах, че не ме интересуваш! — Посегна да извади значката, но не можа да улучи джоба си. Някой леко я побутна и тя падна по гръб на тясното легло.
— Почини си, Ив. После ще си поговорим. — Касто седна до нея и кръстоса крака.
Рурк нямаше настроение за празненства, но тъй като Фийни се беше постарал да създаде незабравима атмосфера, той се насили да изиграе ролята си. Залата беше препълнена с мъже, мнозина от които сякаш не можеха да повярват, че участват в подобен езически ритуал. Ирландецът беше успял да издири и да покани най-близките съратници на Рурк и никой не бе посмял да засегне влиятелен човек като финансовия магнат и да откаже поканата.
И ето че тук се бяха събрали богати, прочути и стремящи се към успех мъже. Помещението беше слабо осветено, с огромни видео стени, върху които голи тела се гърчеха в невероятни сексуални пози. Три стриптизьорки вече бяха успели да свалят дрехите си. Фийни беше осигурил огромно количество бира и уиски, достатъчно да потопи дори Седмия флот.
Рурк беше трогнат от жеста и се стараеше да се държи като мъж, който празнува последния си ден като ерген.
— Хайде, приятел, обърни още едно уиски. Да живеят ирландските бунтовници!
Рурк иронично повдигна вежда. Самият той беше роден в Дъблин и бе прекарал младостта си по улиците на този град, но не можеше да проумее защо Фийни продължава да изпитва сантиментални чувства към родината и ирландските бунтовници.
Фийни се засмя и го плесна по гърба толкова силно, че Рурк залитна.
— Нашата Далас е върхът, нали?
— Тя е… — Рурк се замисли и отпи от уискито си. — Тя е… по-различна от другите.
— Сигурен съм, че ще те държи изкъсо. Дяволски е умна. Прилича на булдог — захване ли се с нещо, не го пуска докато го свърши. Честно да ти кажа, последният случай направо я довърши.
— Още не е приключила с него — промълви Рурк и се усмихна хладно, когато една гола блондинка се опита да го прегърне. — По-добре опитай с онзи. — Посочи й човек с помътнели от алкохола очи, издокаран в елегантен костюм на тънки райета. — Той е голям магнат.
Когато младата жена го изгледа с недоумение и плъзна ръка към чатала му, Рурк поясни: