Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Но къде е то? — нервно извика Ив. — Била е мъртва, когато са я открили. А „метачите“ не намериха никакво устройство.
— Може би проклетата врата е била отворена, когато Фицджералд е отишла в склада. — Касто с отвращение отмести чинията си. — Като знам какъв ни е късметът…
— Подобно съвпадение е вече прекалено. Да предположим, че е дочула къде пазят „Безсмъртие“ и другите наркотици. Изпитвала е остра нужда от дрогата. Сетне сякаш съдбата й изпраща дар — в коридора настъпва суматоха. Само дето не вярвам в даровете на съдбата — промърмори Ив. — Ала засега приемам подобна вероятност. Джери става от леглото, забелязва, че полицаят пред вратата го няма и бързо се измъква от стаята. Отива право в склада за наркотици, макар да ми изглежда неправдоподобно санитарите да са обсъждали местоположението му пред нея. Но все пак е стигнала дотам. Обаче не мога да си обясня как е влязла…
— Какво предполагаш, че се е случило? — попита Касто.
— Мисля, че някой й е помогнал да се добере до дрогата.
— Нима твърдиш, че някой от персонала я е завел до склада, за да може тя да се „самообслужи“?
— Възможно е — заяви Ив, която долови съмнението в гласа на колегата си. — Може да го е подкупила или да е бил неин почитател. Когато проверим досиетата на всички, може да открием липсващата брънка от веригата. Междувременно ще… — Тя прекъсна мисълта си, тъй като комуникаторът й избръмча. — Далас слуша.
— Наричам се Лобар и съм „метач“, изпратен от лабораторията. В боклука открихме нещо интересно — шперц, върху който има отпечатъци от пръстите на Фицджералд.
— Браво! Идвам след малко.
— Това обяснява всичко. — Съобщението очевидно подейства благотворно на апетита на Касто и той отново се зае с обяда си. — Някой действително й е помогнал. Или пък по време на суматохата е задигнала шперца от стаята на сестрите.
— Умно момиче — промълви Ив. — Дяволски умно. Планира всичко като по часовник, отива в склада, взима наркотиците, после изхвърля шперца. Бих казала, че изобщо не е действала като жена със замъглен разсъдък.
Пийбоди забарабани с пръсти по масата.
— Ако първо е взела няколко таблетки „Безсмъртие“, както вероятно е направила — те са й помогнали да си възвърне здравия разум. Може би е осъзнала опасността да я заловят в склада и то с шперца в ръка. Казала си е, че ако го изхвърли на боклука, ще твърди, че в замаяното си състояние се е залутала из болницата.
— Точно така — усмихна й се Касто. — Навярно точно това се е случило.
— Но защо е погълнала морфина и таблетките „Зевс“? — попита Ив. — След като си е взела дозата, защо не е избягала?
— Драга Далас — обади се Касто и изражението му стана сериозно, — има още една възможност, която изобщо не споменахме. Може би Джери е искала да умре.
— Мислиш, че се е самоубила? — Същата мисъл й беше хрумнала, но тя съзнателно я бе отхвърлила. Усети как чувството за вина я обгръща като гъста мъгла. — Но защо?
Касто очевидно разбра угризенията й и за миг докосна ръката й.
— Чувствала се е в капан. Знаела е, че имаш неоспорими доказателства за вината й. Знаела е, че ще прекара остатъка от живота си в затвора, където няма да има достъп до дрогата. Представила си е как преждевременно ще се състари, как ще загуби хубостта си и любимия човек. И е избрала единствения начин да умре млада и красива.
— Самоубила се е. — Пийбоди се зае да уточни подробностите, потвърждаващи теорията на Касто. — Комбинацията от наркотици е била смъртоносна. Щом е била с достатъчно трезв разсъдък да се добере до склада, то вероятно добре е съзнавала и какво прави. Предпочела е да избегне скандала, попадането в затвора и мъките, съпровождащи принудителното отказване от дрогата.
— Виждал съм подобни случаи — добави Касто. — По време на работата си съм се сблъсквал с какво ли не. Хора, които не могат да живеят с наркотика, но не могат и без него. Затова предпочитат да се самоубият.
— Странното е, че не е оставила никакво писмо — настояваше на своето Ив.
— Била е отчаяна. И както сама каза — готова на всичко. — Касто с нежелание отпи от кафето си. — Ако е действала импулсивно, положително не е имала време да съчинява предсмъртно писмо. Повярвай ми, никой не я е принудил да се самоубива. По тялото й няма следи от насилие. Сама е изгълтала хапчетата. Възможно е да го е направила случайно или съвсем целенасочено. Никога няма да научим истинските й подбуди.
— Смъртта й не означава, че случаят с убийството е приключен. Продължавам да настоявам, че не е действала сама.
Касто погледна Пийбоди, сякаш търсеше подкрепата й, после заяви: