Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
СТОП!
— Всички навън! — разнесе се твърдият глас на лейтенант Шосвиц, но Болд знаеше, че тази заповед не се отнасяше за него.
Той остана твърдо в средата на стаята, докато другите детективи се изтеглиха. Светло оцветените лампи на полицейските коли продължаваха да пръскат светлина и върху стените на стаята, създавайки илюзия за наличие на голяма панаирна въртележка. Шосвиц съчувствено постави ръката си на рамото на Болд.
— Жесток удар! — каза той.
Стаята представляваше страхотна каша. Зад обърнат стол се показваше оголен крак на мъж.
— Момчето? — попита Болд намусен.
— Не зная. Правилно?
— Не знаете?
— Има признаци на борба в неговата стая. Тялото му не е намерено.
— О, боже! — Болд пристъпи крачка напред.
Шосвиц поясни:
— Изтърбушил е жената. Кухненски нож. Изнасилил я е, мисля. Доказателство за канибализъм.
— О, боже мой!
— Той не е на себе си, Лу. Ние смятаме, че това има нещо общо с факта, че момчето го е видяло. Сигурно мисли, че с това е разкрит. Дафи би могла да ни каже нещо повече.
Болд кимна, за да го накара да замълчи.
Стаята на момчето беше разхвърляна. Имало е борба, но нямаше следи от кръв.
— Жив е! — прошепна той.
— Възможно е! — съгласи се Шосвиц. — Но аз не бих разчитал на това.
42
Беше почти два часа през нощта, когато Шосвиц, Болд и Дафи Матюс се срещнаха в специалната зала „А“ за разпити. Дафи изглеждаше много бледа и се движеше бавно. Погледна мъжете с нерадостна полуусмивка и седна на един стол. Въздъхна тежко и започна да преглежда своите бележки.
Болд не можеше да се освободи от представата си за изплашения до смърт Джъстин Левит в лапите на кръвожадния престъпник.
— Що се отнася до момчето — заговори тя с безжизнен професионален глас, който напомняше на Болд за записи на телефонни обаждания, — да приемем, че той все още е жив, ако вземем предвид три подобни случая на отвличане на заложници, предоставени ни от компютърната програма на ФБР. Главния враг за убиеца е почти винаги похотливата страст на жената…
— Ами съпругът? — напомни Шосвиц.
— Да, зная — кимна тя с увереност.
Болд можа да забележи устойчивите удари на сърцето й по вените на нейното слепоочие. Тя преодоля вълнението си и преглътна незабележимо.
— Разбирам, че убийството на съпруга не се връзва. Той може да се е появил на сцената след пристигането на убиеца. Той не е могъл да атакува жената в присъствието на мъж. Така мисля аз. Неговата повишена жестокост може да е била подсилена от идването на съпруга — „неговият баща“ го хваща в самия акт, неговите собствени спомени от детството. Редом със съпруга госпожа Левит се превръща в негова майка — цел и обект на неговия гняв. Това може да ни помогне да си обясним изтърбушването. — Тя замълча и не отдели погледа си от бележките в течение на няколко дълги, тежки секунди. — Написаното върху стената е нещо ново също. Едно предупреждение — без съмнение. Вашето предположение, лейтенанте, вероятно е правилно: той сега е отчаян. Страхува се, че ще бъде хванат. Възможно е да мисли, че ако държи момчето в ръцете си, ще ни принуди да позадържим нашето издирване…
— Той не ни познава много добре — изтърва се Болд.
Тя вдигна очи към него. Притъпен замъглен поглед.
— Не, аз не исках да прекъсвате — добави той.
Тя продължи:
— Той е непредсказуем сега, очевидно. Може изведнъж да реши да убие и детето, като най-сигурен изход от положението. Убийството на мъжа — на бащата, имам предвид — може да се превърне в нова схема за него. Неговият гняв беше насочен единствено към жените до сега. Аз повече не бих разчитала на това. Изтърбушването е свидетелство за нарастваща ярост. Какво следва? — виждам този въпрос на лицата ви. — Той е близо до края си, мисля аз. Ще видим още по-големи жестокости и промени в ритуала. Той не може да не вижда, че нещата вървят все по-зле за него. Единственият признак за кураж е посланието, което ни е оставил. Опит за общуване. Нещо ново. Това е добър знак.
— Добър знак ли? — промърмори Шосвиц. — Вие не бяхте в онази дневна.
— Фил — обади се Болд.
— Добре де, тя наистина не беше, по дяволите! Добър знак? — Той се обърна към Дафи. — Някога да сте виждали вътрешности на жена, разхвърляни по цялата стая? Този младеж е вън от всякакви шибани схеми, лейди! Той е луд! Добър знак?