Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Колата зави по малка сляпа уличка с не повече от дузина къщи — краят й представляваше асфалтов полукръг. Навлязоха във входната алея на една от къщите, прилична досущ на всички останали, като изключим лентите, с които полицията я бе оградила като сцена на престъпление.
— Ето я — Бернд слезе от колата и се упъти към къщата, без да се обръща, за да провери дали Тони го следва.
Тони поспря за миг до колата и огледа останалите къщи на улицата. Всеки, който погледнеше в този миг от който и да е прозорец на която и да е къща, би могъл да го види съвсем ясно.
„Не се боиш, че може да те видят, така ли, Джеронимо? Все ти е едно дали някой ще те мерне или не. Убеден си, че си толкова невзрачен, че няма да си спомнят после нищо за теб.“
Кимна доволно и последва Бернд, който потропваше нервно, застанал със скръстени ръце на прага на къщата.
Влязоха едновременно, като и двамата автоматично понечиха да изтрият крака в отсъстващата изтривалка.
— Взеха я от лабораторията — като че ли очакват да открият някакъв рядък вид кал, която се среща в една-единствена каменоломна около Рур — отбеляза саркастично Бернд. — Убийството е извършено тук — и го поведе към кухнята.
Независимо от тънкия слой прашец, посипан при вземането на отпечатъци, всичко изглеждаше удивително уютно. Тони установи, че помни дори масата. Бяха седели край нея и бяха обсъждали възможностите да напишат съвместен реферат, бяха пили чаша след чаша кафе и евтино червено вино. От мисълта, че Маргарете е загинала на същата тази маса, му призля. Започна да кръстосва кухнята, която правеше впечатление на спретната и подредена. Изобщо не приличаше на сцена на брутално престъпление. Нямаше видими следи от кръв, нямаше и помен от миризмите, които човек неволно свързваше с жестока насилствена смърт. Невъзможно беше да си представиш, че в тази съвсем обикновена кухня се е разиграло ужасно престъпление.
— Няма кой знае какво за гледане — каза Бернд. — Повечето подобни местопрестъпления приличат на кланици, но тук, ако почисти прахта, човек може направо да седне да вечеря.
— Има ли следи, които да говорят, че е обикалял и другаде из къщата?
— Според приятеля й нищо не е било пипано. Не, не е бъркал в чекмеджето за фино бельо, нито пък е мастурбирал в спалнята, ако имаш нещо подобно предвид.
Тони не можа да се сети за учтив отговор на подобно изказване. Вместо това отиде до прозореца и загледа отвъд градината, към гората.
— И по тази линия не открихме нищо — обади се Бернд. — Проверихме да не би да я е следил, скрит в горичката, но нямаше никакви следи, които да говорят, че някой е стоял близо до оградата отзад.
— Не мисля, че я е следил, не и във физическия смисъл на думата. Интересувал се е от умствената й работа, не от физическото й присъствие — каза Тони по-скоро на себе си. Обърна се и се усмихна на Бернд. — Благодаря, че ме доведе до тук. Прав си, няма какво да се види.
— Детектив Бекер спомена, че искаш да видиш снимките от местопрестъплението, така ли е?
Тони кимна.
— Ако е възможно.
— Подготвят специален комплект снимки, трябва да отидем до централата, за да ги вземем, а после, ако няма нищо повече, мога да те закарам обратно до летището. Има полет малко след два, но ако не успеем за него, има още един около час по-късно.
Нямаше предложения за обяд, каза си Тони. Очевидно нямаха намерение да прекаляват със сътрудничеството с Европол.
— Чудесно — той се усмихна отново. — Тъкмо ще пристигна в Берлин навреме за следобедния чай.
Бернд го изгледа така, като че ли окончателно се бе убедил във всичко, което бе чувал за ексцентричните англичани. Тъкмо това беше и целта на Тони. Ако Бернд запомнеше нещо от посещението, за предпочитане беше да е това.
Петра влезе в общото помещение с пружинираща походка. До тук операцията „Радецки“ се развиваше по план. Освен това тази сутрин будеше у нея големи очаквания. Дори видът на Акулата, вперил мрачен поглед в екрана на компютъра, не можа да развали доброто й настроение.
— Какво правиш? — тя отиде до бюрото му. — Доколкото си спомням, трябваше да провериш сътрудниците на Красич?
Той вдигна поглед. По слабото му, изпито лице беше изписано възмущение.
— Точно това правя. Някой беше споменал, че Красич имал родини, които живеели в покрайнините на града, и сега се опитвам да ги намеря по официалните общински регистри. В този случай е по-вероятно Красич да се довери на роднините си, а не на друг престъпник.