Последно изкушение

Той отвори един от дървените капаци, зад който имаше малък хладилник, зареден с бира и шампанско. — Много е малък за големи бутилки — поясни той и вдигна половинлитрова бутилка „Перие-Жуе“. — Това става ли?

След няколко минути двамата седяха на пейката на кърмата с чаши шампанско, а щурманът маневрираше внимателно, за да изведе лодката от Румелсбергското езеро към широкото течение на река Шпрее.

— Днес за бизнес ли ще говорим, или ще се опознаваме? — попита Карол.

— По малко от двете. Исках да ви покажа града от различна перспектива, а се надявах да споделите и малко повече за деловите си планове.

Карол кимна.

— Звучи добре.

Лодката зави и се насочи към един шлюз. Докато чакаха да преминат, Тадеуш й разказваше какво ли не за търговските кораби. Разказа й как раздигнали за един ден двайсет хиляди тона отломки по време на реконструкцията на Потсдамер Плац. Как по време на една рутинна митническа инспекция открили жената на капитана на един от корабите — мъртва и заровена в трюма под въглищата. Че наричали речната полиция „патешка полиция“.

— Явно знаете доста за живота по реката — отбеляза Карол, докато минаваха покрай Кройцберг, на път към Зоологическата градина. Край каналите растяха дървета, обсипани с цвят, и придаваха романтична окраска на прозаичния транспортен път.

— Част от работата ми зависи и от водните пътища — каза той предпазливо. — Както вече можахте да установите, обичам да съм наясно с кого или какво си имам работа, затова съм разговарял с много шкипери през изминалите години. Тази лодка ми дава и напълно законни основания да се движа в техните среди.

— Но надали пътувате с нея из Европа — това сигурно би отнело много време?

— Обикновено нареждам да я извадят на сушата и да я пренесат там, където искам да отида. После си правя разходки, но не забравям и бизнеса — той се усмихна. — Всичко е съвсем невинно, нали?

— Умно измислено — призна тя, доволна, че маскарадът най-сетне започваше да осигурява реална информация.

Той й показваше различните забележителности, докато излязоха от канала и продължиха по Шпрее. Когато навлязоха в канала на Западното пристанище, Тадеуш посочи десния бряг.

— Това е Моабит. Опасявам се, че не е една от приятните части на Берлин. Тук има сериозни конфликти между албанците и румънците — спорят за територия, на която да пласират проститутките си. Дребен бизнес, не е за хора като нас.

— Интересувам се само от търсене и предлагане — каза Карол. — Вие можете да ми доставяте това, от което се нуждая, аз мога да ви доставя документите, за които хората плащат. На определена цена, разбира се.

— Всичко си има цена — Тадеуш стана. — Време е за още малко шампанско.

Той заслиза надолу.

„Дявол да го вземе“, каза си Карол. Започна да й омръзва. Той безспорно беше забавен и приятен събеседник, но ако искаше да прави обиколка на Берлин, щеше да си купи билет за туристически автобус. Не й беше лесно да седи и да оглежда архитектурни забележителности, докато съзнаваше, че за да оцелее, не бива нито за миг да сваля гарда. Искаше й се да съкрати преследването, а колкото по-скоро заговореха за бизнес, толкова по-бързо щеше да приключи операцията и тя можеше да се завърне към собствения си живот.