Последно изкушение

Но желанието да се появи на първа линия в собствения си бизнес беше поне разбираемо — докато фантазирането създаваше лошо име на един мъж, особено в техния бизнес. В кръговете, където Красич и шефът му припечелваха парите си, леката мегаломания беше напълно приемлива, а параноята — почти задължителна. Но да ти се привиждат чертите на мъртва жена на лицето на някаква случайно срещната непозната граничеше с пълна лудост. Красич беше убеден, че ако не пресече цялата история от корен, днес-утре щеше да записва шефа на сеанси при екстрасенс. Щяха да станат за посмешище. Само това му липсваше тъкмо сега, когато лудите албанци искаха ракети земя — въздух, а китайските гангстери навлизаха в бизнеса с хероина и нелегалните емигранти като много сериозна конкуренция.

Понамести се на седалката на безличния опел, който бе подбрал за наблюдението. Тази кола не беше проектирана за хора с широки рамене. Ставаше за кльощави интелектуалци, но не и за истински мъже. Беше вече девет и половина, но не се беше появила жена, отговаряща на описанието на Таджо. Киснеше тук от седем и половина, но не беше забелязал никакви подобия на Катерина да влизат или да излизат от сградата.

„Наистина жалко за Катерина“, мислеше той. Не беше каква да е жена. Не беше от типа на малоумните гангстерски гаджета, но не беше и от рода на устатите кучки, които се имат за толкова умни, че все гледат да те поставят на мястото ти. Пък беше и хубавица. Най-хубавото й беше, че с нея Таджо беше щастлив. А когато беше щастлив, играеше великолепно. А тъкмо сега шефът не беше щастлив, а почваше и да къса лентата в бизнеса. Рано или късно трябваше да приеме, че злополуката си е била злополука и нищо повече. Но така, както Красич виждаше нещата, до настъпването на този момент им предстоеше да загубят още много време.

Точно в този миг вратата на сградата се отвори и челюстта на Красич увисна. Ако не беше видял трупа на Катерина със собствените си очи, би се заклел, че на улицата излезе тя — в кръв и плът. Е, да, прическата беше различна, а и тази жена беше като че ли по-стегната и мускулеста от Катерина, но от такова разстояние изобщо не би могъл да ги различи.

— Да му се не види — изръмжа той вбесено. Това можеше да му послужи за урок — на Таджо все още можеше да се разчита.

Беше толкова стъписан, че едва не забрави за какво седи тук. Тя вече го беше подминала, когато той се съвзе и излезе припряно от колата. Вървеше бързо и стегнато, дългите й крака, облечени в удобни ниски обувки, крачеха твърдо и уверено. Наложи му се да побърза, за да не я губи от очи. Тя стигна до ъгъла на „Оливаерплац“ и зави надясно.