Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Когато и той стигна до ъгъла, видя, че тя е застанала пред една будка за вестници. Той се смеси с хората, които чакаха светофара да светне зелено, докато тя си купуваше английски вестник. После жената продължи до едно кафене. Собственикът беше извадил маси отвън в пристъп на оптимизъм, но на повечето берлинчани им беше студено да си пият кафето там. Каролайн Джексън също влезе вътре.
Красич се поколеба. Възможно бе да има среща с някого, а може би искаше да говори по телефона. Не му се щеше да привлича вниманието толкова отрано, но не биваше и да я остави да се измъкне. Мина забързано покрай кафенето и установи, че вътре има доста хора. Достатъчно за прикритие.
Той постоя умислено пред витрината на някакъв магазин, после се върна и влезе в заведението. Седна на бара така, че можеше да я вижда в гръб. Предпочиташе да не вижда лицето й — беше прекалено стряскащо да гледа физиономията на жена, за която знаеше, че е мъртва.
Тя не правеше нищо подозрително — просто си четеше вестника и пиеше кафе. Той си поръча еспресо и „Джак Даниълс“ и започна да пие много бавно. След трийсет и пет минути тя сгъна вестника, прибра го в чантата, плати сметката и излезе. „Тръгна към Курфюрстендам“, помисли той мрачно. Какво им ставаше на тези жени, като видеха магазини?
Два часа по-късно той продължаваше да я следи. Тя беше влязла в пет-шест магазина за дрехи, беше ровила из бутиковите модели. Беше си купила два диска с класическа музика и не беше разговаряла с никого, освен с продавачите. Беше му дошло до гуша, особено като се има предвид, че във всички тези магазини се чувстваше съвсем не на място. Трябваше да намери някой друг да я следи — най-добре да е жена. Или ако не можеше да намери жена, трябваше да прибегне до някой от онези хубавци, които се вълнуваха повече от „Армани“, отколкото от леки картечници.
Пак се повлече подир нея, докато тя зави обратно по уличката и влезе в сградата, където се намираше наетият от нея апартамент. Това си беше една напълно пропиляна сутрин. Предстоеше й да се срещне с Таджо след един час, и Красич беше убеден, че в този интервал от време няма да се случи нищо особено. Имаше време да намери някой друг, комуто да повери следенето. Красич седна отново в опела и извади телефона си. Ако около Каролайн Джексън имаше нещо съмнително, той щеше да го открие. Но можеше да прехвърли тичането на друг.
Петра Бекер се издигаше в очите на Тони с всеки изминал миг. Беше му се обадила в девет и седемнайсет минути, за да го уведоми, че е пратила колата, която трябваше да го откара до летище „Темпелхоф“ за краткия полет до Бремен. Там трябваше да го посрещне един от криминалистите, на които бе поверен случаят Шилинг.
— Как, по дяволите, успя да уредиш всичко? — попита той, замаян от недостига на сън.
— Излъгах — отвърна тя спокойно. — Казах, че си един от водещите профайлъри, които сътрудничат на британското министерство на вътрешните работи, пристигнал по работа към Европол, и подчертах, че ще сме им много задължени, ако ти съдействат по всички възможни начини.
— Ти си невероятна жена, Петра — каза той.
— Чувала съм го и преди, но обикновено не от мъж — каза тя сухо.
— Правилно ли предполагам, че в Бремен още никой не е направил връзката с убийството в Хайделберг?
— Момчетата от Хайделберг толкова припираха да прехвърлят нерешения си случай на нас, че пробутаха на местната преса версията за някакво обичайно разчистване на сметки между наркодилъри. Изобщо не се споменаваше нищо за ритуално убийство, затова и историята не стигна до първите страници на вестниците. Бих се учудила, ако на някой в Бремен му е попадала информация за случая.
— Не ти ли се струва странно, че си единственото ченге в Германия, което е в състояние да направи връзката? — не можеше да устои на изкушението да я поразпита. Никога не бе устоявал на такова изкушение.
— Искаш ли да ти кажа истината?
— Разбира се.
— Доставя ми страхотно удоволствие. Разбира се, знам, че ще трябва да се върна в границите на закона, не мога да продължа да действам като на кино, но засега се забавлявам. Само че в момента не е време да говорим за това. Ще изпуснеш самолета.
Тони се усмихна. Беше очевидно измъкване, но той не настоя.
— Благодаря, че уреди всичко.
— За мен беше удоволствие. Желая ти успех. Ще се чуем скоро, нали?
— Надявам се скоро да имам нещо за теб, но не очаквай чудеса — предупреди я той.