Warcross

Навсякъде около мен хората си гледат работата и дори не усещат незабележимата, ала важна промяна в НевроЛинк, сега способен да контролира живота им. А дали всъщност има някаква разлика? Не сме ли всички вързани вече от години, напълно пристрастени към този свят отвъд реалността? Толкова лесно ли се предаваме? Насилвам се да извърна очи, когато подминавам една полицейска кола. Може ли Хидео сега да ме подгони, като просто нареди на полицията да ме арестува? Би ли ми причинил това? Кога ще се изчерпи търпението му? Кога напълно ще се обърне срещу мен?

Трябва да намеря начин да го спра. Преди той да спре мен.

Извадила съм стария си очукан телефон — хакът му ми позволява да издиря останалите ездачи на феникси, без да се излагам на новия НевроЛинк алгоритъм. Покрили са се в един апартамент, който мога само да предположа, че е на Ашър, в покрайнините на града.

Телефонът ми ме известява за получено ново съобщение. Номерът е криптиран и ми е напълно непознат. Най-вероятно е Хидео. Насилвам се да го игнорирам, премигвайки, за да отпъдя влагата от очите си, и подкарвам скейтборда с шеметна скорост по една пуста отсечка от шосето.

Слънцето вече клони към залез и облива града в златни отсенки, когато спирам на едно спокойно кръстовище в покрайнините на Токио, където градът отстъпва мястото си на хълмове и малобройни улици. Взирам се в триетажна градска къща с портал и семплъл екстериор от тъмно и бяло дърво.

Ашър ме посреща на вратата. Бързо ме вкарва вътре, а после ме отвежда във всекидневната, където вече са пристигнали Хами и Рошан. Щом ме виждат, те скачат на крака. Хами ме прегръща. Миг по-късно съзирам и други хора на дивана, играчи от другите отбори — Зиги Фрост. Абени Леа от „Рицарите на облаците“. Тримейн също е тук и се е настанил видимо далече от Рошан — но телата на двамата са извърнати едно към друго и изглеждат сякаш досега са си говорили. Напрежението между тях осезаемо е намаляло, да не кажем, че напълно е изчезнало.

— Какво ще правим оттук нататък? — пита Хами, когато всички се настаняваме. Посреща я продължително мълчание.

Сядам и аз.

— Аз ползвам хакната версия на Warcross — отговарям. — Мисля, че не съм засегната по същия начин. Може да измисля как и вие да я получите.

Разказвам им какво се е случило от самото начало — как Хидео ме нае след първото нахакване в играта, за честите ми срещи с него, как после съм разбрала какво се е случило, когато Нула се появи във финалния мач. Говоря, докато навън палят уличното осветление и на Ашър му се налага да светне лампите във всекидневната.

— Видях го как се появи — завършвам — в последния момент, когато всички усетихме онзи статичен шок. За първи път изобщо видях някакви данни за него.

Тримейн ме поглежда.

— И ти ли си видяла Нула? Не само аз?

Останалите се намесват.