Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Мосю. — Французинът се поклони, докато стискаше ръката му. — Сигурен съм, че познавате майор Шампион и старши сержант Южено.
Скофийлд кимна на Шампион и Баба.
— Познавам ги. Радвам се да ги видя отново и че изглеждат така добре.
— Посланикът има да ви предаде нещо от своя президент, капитане — каза домакинът им.
Дьо Креспини се изпъна още повече и каза официално и малко сковано:
— Капитан Скофийлд. Република Франция ви предава чрез мен искрената си благодарност. Майор Шампион и старши сержант Южено съобщиха на президента на Франция, че вашите действия са спасили страната ми наред с други държави. Мое задължение е да ви предам, че президентът отмени наградата за главата ви. Република Франция ви няма зъб, капитан Скофийлд.
Ченето на Скофийлд увисна.
Шампион му се усмихна. Баба се ухили.
А президентът на Съединените щати изглеждаше много, много доволен.
Последва малко угощение със сладкиши и кафе в стаята „Рузвелт“, което бе обичайна практика след среща с президента.
Зак и Ема запознаваха държавния глава с множеството способности на Бърти, а Шампион бъбреше с Брук Улако.
Ралф, съпругът на Майка, също бе тук с най-хубавия си костюм и наистина ужасна вратовръзка, но Майка го хвана здраво под ръка и не го пусна нито за миг, докато си приказваше дружески с Баба и Скофийлд.
— Е, Плашило — каза тя, — намериха ли онзи задник от ЦРУ, Калдерон, Господаря на анархията?
Скофийлд поклати глава.
— Не, но подозирам, че един ден ще бъда извикан на някаква много важна среща, на която някой много важен задник от ЦРУ ще ми съобщи, че Мариъс Калдерон е бил открит мъртъв.
— Само дето няма да е мъртъв… — отбеляза Майка.
— Да, няма да е мъртъв. Калдерон е един от най-добрите и най-ярките умове на ЦРУ. Формулирал е плана за остров Дракон преди почти трийсет години и той проработи съвършено — всичко мина според предвижданията му, с изключение на една променлива — нас. Ако не бяхме ние, цял Китай и по-голямата част от Северното полукълбо в момента щеше да е пепел. Не бих се изненадал, ако Мариъс Калдерон вече е в Щатите и работи в Лангли — с ново лице и ново име, но може би в същия кабинет.
След няколко минути президентът дискретно потупа Скофийлд по рамото.
— Капитане, само две думи, ако обичате.
И го поведе към изхода.
Слязоха в ситуационната зала, където ги очакваха хора от разузнавателните служби, сред тях и директорите на Военното разузнаване и ЦРУ.
— Капитане — каза президентът, — искам да чуете това направо от първоизточника. Директоре.
Директорът на Централното разузнавателно управление пристъпи напред с подобаващо мрачна физиономия. Измери с поглед Скофийлд от глава до пети, сякаш преценяваше човека, съсипал отдавна готвения план на ЦРУ.
— Господин президент. Капитан Скофийлд. Най-сетне открихме Мариъс Калдерон. Мъртъв е. Преди две седмици норвежки траулер открил подводницата му да дрейфува в Северния ледовит океан. Системата за подаване на кислород се повредила, докато Калдерон бил под водата. Задушил се е.
Скофийлд погледна шефа на ЦРУ право в очите.
— Благодаря, господин директор. Изобщо не очаквах да чуя това.
Скофийлд се върна на соарето.
На вратата го чакаха Майка и Брук Улако.
— Хей, Плашило. Тъкмо си приказвахме със сексапилната френска мацка. — Майка кимна към Шампион. — Представяш ли си? Знаеш ли какво означава „ренар“ на английски?
— Не.
— Ренар — бавно рече Майка — е „лисица“ на френски.
— Така ли? — слиса се Скофийлд.
— Именно. Мисля, че в това може би има нещо — рече Майка. — Има и още. Попита ме дали би се съгласил да излезете да пийнете заедно след угощението тука.
Скофийлд хвърли поглед към Шампион — и видя, че го гледа, но бързо се извръща.
Обърна се към Улако.
— Някакви предложения?
Брук Улако сви рамене.
— Винаги ще е нужна необикновена жена, за да запали искрицата в теб. А тази жена определено е необикновена. Така че действай. Едно питие би ти се отразило добре. Майко?
— Одобрявам — меко рече Майка и целуна Скофийлд по бузата. — Мисля, че и старата Лисица също би одобрила.
Скофийлд впери поглед във Вероник Шампион — Ренар, Лисицата — и се замисли. След което отиде при нея.