Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
— Трябва да вземем предвид още една променлива: Констънс. Разказах ти нейната история. Тя е индивид с психическо увреждане, чийто начин на мислене не можем да предскажем. Може да е под влиянието на Диоген. Какъвто и да е случаят, не бива да рискуваме да я нараним.
— Ако е под негово влияние, може да стреля не по-зле от него. Моите хора ще бъдат изложени на опасност. Виж, ще направим всичко възможно да не я нараним.
— Ако пратиш спецотряд, ще има убити хора.
— Разбира се. Диоген ще бъде убит. Трябва ли да ти припомням отново какво ми каза. „Моят брат трябва да умре.“
— Хауърд…
Лонгстрийт вдигна ръка.
— Съжалявам, стари приятелю. Аз взех решение.
Настъпи кратко, напрегнато мълчание. Най-накрая Пендъргаст кимна леко.
Двамата продължиха към кабинета на отговорничката за регионалния офис на ФБР Вентрайс Меткаф, където Лонгстрийт й предостави много изненадваща информация и я помоли за помощ при планирането и провеждането на операция със спецотряд. Меткаф се съгласи. Тактическият операционен център на втория етаж беше задействан и тримата се преместиха там. Скоро към тях се присъединиха двама, после половин дузина и накрая няколко десетки агенти. Под ръководството на Лонгстрийт плановете за нощното нападение бяха съставени бързо и умело. Междувременно Пендъргаст стоеше настрана от групата в своя прословут черен костюм и скръстил ръце пред гърдите си, слушаше неподвижен като статуя, докато агентите се събираха. Нито по изражението на очите, нито по лицето му човек можеше да каже какви мисли се въртят в главата му.
63.
Слънцето точно потъваше в Мексиканския залив, когато Констънс излезе след Диоген от мангровата горичка на ливадата в далечния край на остров Халсиън. Откакто напуснаха къщата, Диоген не й беше продумал. Сега стойката му беше по-изправена, а движенията по-уверени. Но Констънс не успя да разгадае изражението на лицето му. Двуцветните му очи сякаш бяха бездънни езера, в които не проблясваше и искрица индивидуалност.
Той закрачи към няколкото сгради в другия край на ливадата. Отмина старата рушаща се електроцентрала и спря пред вратата, покрита с медни листове, на която имаше надпис „Резервоар“. Вдигна ръце, свали златната си верижка, на която висеше черен ключ, и го пъхна в ключалката. Вратата се отвори почти безшумно на добре смазаните панти.
Все още, без да каже дума, Диоген влезе вътре и започна да натиска ключовете за осветлението. Над рамото му Констънс видя голямо кръгло помещение от стари тухли. Метална кутия, боядисана в червено, стоеше до близката стена. Стълбище се спускаше до каменна платформа, която обикаляше вътрешната стена в полукръг и завършваше пред обкована с желязо врата. На метър и половина под платформата се виждаше гладката повърхност на черна вода.
Беше спечелила. Диоген вече бе съсипан човек. Въпреки това чувстваше внезапно и силно любопитство към това място. Усещаше, с право или не, че има по-дълбоко равнище на това любопитство, което още не беше успяла да проучи. Защо ще го иска и ще го прави, като се има предвид дълбочината на нейната омраза – това не можеше да разбере.
Диоген я поведе надолу по стълбището и най-сетне наруши мълчанието.
— Резервоари като този са много често срещани тук на островите – обясни той. – Често това е най-добрият начин да събираш прясна вода. – Гласът му беше кух и сдържан, монотонен и ечеше странно в това подземно тухлено помещение, все едно се връщаше от света на мъртвите.
Когато стигна до края на стълбището, закрачи по платформата. Констънс отново чу далечното боботене на машина. Докато следваше Диоген, погледна надолу към водата. Резервоарът под нея нямаше стъпала, издатини или друга възможност за излизане. Ако някой паднеше вътре, нямаше да може да се измъкне.
Там, където платформата завършваше пред обкованата с желязо врата, Диоген спря. Той посочи вратата:
— Зад нея се намираше старата машина, която изпомпваше вода до къщата. Тя беше забележително голяма и широка. Разбира се, модерната технология отдавна я направи ненужна и я изхвърлих. Както ще видиш, намерих ново приложение на празното пространство.
Използва отново черния ключ, отключи вратата и я бутна да се отвори. Вътре цареше мрак. Той отстъпи и я покани с жест да влезе.
Констънс се поколеба. Нищо не виждаше. От централния резервоар не идваха отблясъци. Почти си представи как пристъпва напред и пада в черна бездна. Въпреки това след миг тя мина край Диоген и влезе в помещението.