Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
— Сега просто го свали право надолу — инструктира го Киси.
Акос се подчини. Не му се наложи да притиска — сребърната кожа се развълнува като вода и потъна в скалпа на Сайра веднага щом усети плът.
Направляван от ясния глас на Киси, Акос постави и другите две ленти. Парчетата се срастваха незабавно, без видими ръбове помежду им.
Преминаха и към останалите рани на Сайра — дълбоките разрези по ръката и едната страна на тялото ѝ, покрити с шевен плат, и синините, намазани с лечебен мехлем. Не им отне много време. Повечето щяха да зараснат сами, а на нея оставаше да забрави как ги е получила. За тези в душата нямаше шевен плат, колкото и истински да бяха.
— Готови сме — обяви накрая Киси, смъквайки ръкавиците от фините си ръце. — Сега просто изчакай да се свести. Ще ѝ трябва почивка, но вече не кърви, така че ще се оправи.
— Благодаря ти — каза Акос.
— Не съм си и представяла, че един ден ще се мъча да излекувам Сайра Ноавек — замисли се Киси. — И то на борда на транспортен кораб, пълен с шотетци. — Тя надникна към него. — Но разбирам защо я харесваш.
— Имам чувството, че… — Акос въздъхна и седна на масата до главата на Сайра. — Че несъзнателно съм посрещнал ориста си.
— Ами — подхвана Киси, ако наистина ти е писано да служиш на семейство Ноавек, мисля, че можеше да е и далеч по-зле от жената, която се е подложила на всичко това, само и само да те върне у дома.
— Значи не ме смяташ за предател?
— Зависи какви са принципите ѝ, не смяташ ли? — отвърна Киси. После докосна рамото му. — Отивам да намеря Исае.
— Добре.
— Какъв беше този поглед?
Акос едвам сдържаше усмивката си.
— Никакъв.
Спомените на Акос от разпита бяха мъгливи, а най-острите им моменти, прокрадващи се в съзнанието му, бяха достатъчно зловещи и без да ги насища с подробности. Въпреки това допусна спомена за Сайра.
Сенките на потока караха лицето ѝ да изглежда изгнило и хлътнало на места като на мъртвец. И крещеше толкова силно, съпротивлявайки се е всеки изит от съществото си. Не искаше да го нарани. Ако той не кажеше на Ризек това, което знае за Исае и Ори, може би тя щеше, само и само да спаси Акос. И не би я винил.
Тя подскочи на масата в камбуза и се събуди със стон. После се пресегна към него и докосна челюстта му с пръсти.
— Запечатана ли съм в паметта ти вече? — попита мудно. — Като някой, който те е наранявал? — Думите засядаха в гърлото ѝ, сякаш се давеше с тях. — Аз не мога да забравя звуците, които издаваше…
Сайра плачеше. Беше опиянена от болкоуспокояващото, но все пак плачеше.
Той самият не си спомняше какви звуци е издавал от допира ѝ, когато Вас я принуди да го докосне, да изтезава и двама им. Но знаеше, че е чувствала не по-малка болка от него. Така действаше дарбата ѝ, двупосочно.
— Не, не — отвърна Акос. — И двамата страдахме.
Ръката ѝ спря върху гърдите му, сякаш се канеше да го отблъсне, но така и не стана. Прокара пръсти по ключиците му и дори през ризата Акос усети топлината, която излъчва.
— Но вече знаеш какво съм правила — продължи тя, вперила поглед в ръката си, в гърдите му, само и само да не вдигне очи към лицето му. — Преди това си виждал единствено как го правя на други хора, но вече знаеш каква болка съм им причинявала, и то защото бях прекалено голяма страхливка, за да се опълча на брат си. — Тя сбърчи чело и махна ръката си от гърдите му. — Спасяваното ти беше единственото добро нещо, което някога съм правила, а сега излиза, че е било безсмислено, защото ти реши да се върнеш, идиот такъв!
Тя изтръпна от болка и се хвана за ребрата. Отново плачеше.
Акос докосна лицето ѝ. При първата им среща я имаше за страховито същество, за чудовище, от което трябваше да се измъкне. Но тя се разкриваше пред него малко по малко, показа му жестокото си чувство за хумор, събуждайки го с нож до гърлото, говореше за себе си — и за доброто, и за лошото, с непоколебима искреност, и обичаше толкова истински всяка частица от галактиката им, дори онези, които трябваше да мрази.
Не беше ръждив пирон, както веднъж се нарече, нито нажежен ръжен, нито пък оръжие в ръката на Ризек. Беше като тихоцвет — съставена от сила и безброй възможности. Способна и на добро, и на лошо в равни дози.
— Не е единственото добро нещо, което някога си правила — увери я Акос на тувхийски.
Струваше му се подходящият език за момента, езикът на родината му, който Сайра разбираше, но не говореше в негово присъствие, сякаш се боеше да не го засегне.