Лошата дъщеря

— Знаеш ли – каза Алек, – през годините сигурно стотици пъти съм пожелавал смъртта на този човек.

— А сега? – попита Робин.

— А сега? – повтори Алек. – Очаквах, че ще се вторача в мъртвото му тяло и ще му кажа, че се надявам да изгние в ада. Но не мога. Мислех, че ще му кажа, че си е получил заслуженото. Но и това не мога да направя. Никой не заслужава това. Дори и той. Не изпитвам никакво удовлетворение да го видя такъв. Няма облекчение, няма завършек. Тъжната истина е, че не чувствам нищо. Абсолютно нищо.

Робин докосна ръката на брат си, докато гледаше лицето на баща си.

— Боя се, че не беше особено добър човек, татко – каза тя.

— Беше егоистичен и самовлюбен. Или трябваше да става на твоята, или изобщо да не става. Ти причини много вреди. Нарани много хора. Особено хората, които уж трябваше да обичаш, хората, които отчаяно се опитваха да те обичат. Съжалявам, че не беше по-добър баща. Съжалявам, че не беше по-добър човек. Не само заради нас. Заради теб самия.

— Присъединявам се към това – заяви Мелани.

— Е, какво следва сега? – попита Алек.

— Оказва се, че се налага аутопсия – отговори Робин, – макар да знаем какво го уби.

— Такъв е законът – обясни Блейк. – Трябва им официална причина за смъртта за съда, когато случаят отиде там.

— Дванайсетгодишно момиче на съд за убийство. – Алек поклати невярващо глава.

— Шериф Прескът каза, че ще направят всичко по силите си, Касиди да бъде съдена като възрастна – отбеляза Робин.

— Само като си помисля, че това момиче наистина ми харесваше – обади се Алек.

— Има ли шанс да се измъкне? – попита Мелани.

— Възможно е – призна Блейк. – Трябва й само един съдебен заседател, който да се върже на историята й.

Бог да ни е на помощ.

— В такъв случай, предполагам, че отговорът на въпроса „Какво следва?“ – върна се Мелани към думите на Алек – е „Кой знае, по дяволите“. Сигурно ще трябва да говорим с адвоката на татко, да чуем завещанието, да видим какво ще правим с бизнеса му. Такива работи. – Тя погледна към Робин. – Предполагам, че ще си тръгнеш, след като ти махнат превръзките.

— Тръгваш ли си? – попита Алек.

— Ами, Блейк трябва да се върне в Лос Анджелис – каза Робин, гледайки към Мелани. – Но си мислех да поостана още седмица, ако няма проблем.

В отговор Ландън се стрелна напред, сграбчи я в обятията си и така силно я притисна, че Робин едва дишаше.

Всичко е наред, помисли си тя, докато отвръщаше на прегръдката му. После ще дишам.

— Предполагам, че и аз мога да се помотая тук още няколко дни – заяви Алек. – Може двамата с Ландън да идем да пояздим по-късно днес следобед. Да се порадваме на тези широки открити пространства. Какво ще кажеш, голямо момче?

Ландън бавно се отдръпна от Робин. И макар да не отместваше поглед от пода, Робин можеше да види, че се усмихва.

— Давайте да се махаме оттук – каза Мелани. – Да оставим сестрите да си свършат работата. – Тя погледна към Робин. – Освен, ако нямаш още нещо да казваш на баща ни.