Лошата дъщеря

— Щом взема показанията ви, ще можем да се заемем с освобождаването им.

— Слава Богу.

— Слава на Касиди – добави шерифът.

Само че, тъкмо показанията на Касиди бяха натопили Алек и Ландън на първо място, помисли си Робин. Нейните думи бяха свързали двамата мъже. Тя умишлено бе отклонила подозренията от Кени, описвайки стрелците като едри и мускулести. Дали го бе направила от страх, както твърдеше, или имаше нещо по-зловещо в цялата работа?

Какво пропускам?

Робин отхвърли тревожните си въпроси. Касиди беше на дванайсет години, за Бога. Дете.

Дете, което бе в състояние да обсъжда убийството на майка си, а в следващото изречение – отвращението си от червените дъвчащи бонбони. Дете, което не само устоя, но и се наложи над завършен престъпник, като Дилън Кембъл; дете, което с удоволствие пренебрегна жестоко злочестата си баба; дете, което бе имало повече възможности от Кени Стейпълтън да подхвърли уличаващи доказателства в стаята на Ландън.

Затова ли Ландън бе унищожил лицето й на скиците си? Дали бе разбрал какво се беше случило през онази нощ?

Робин си представи снежния глобус с въртящата се малка балерина. Касиди може да е намерила глобуса, когато е подхвърлила маската. Може тя да го е взела в стаята си. Тя е била и в апартамента на Алек в Сан Франциско. Може да е забелязала ски маската в гардероба му и да я е използвала, когато е съставяла плана за убийството на майка си и пастрока си.

Само че, тя също беше простреляна, напомни си Робин. Същинско чудо бе, че и тя не умря.

Що за чудовище би застреляло дванайсетгодишно момиче?

Но тогава дойде още по-тревожният въпрос: ами ако чудовището е дванайсетгодишно момиче?

— Кога мога да си ида вкъщи? – попита Робин и отново изостави догадките си. Болкоуспокояващите оказваха влияние на преценката й, караха я да бълнува.

— Веднага, щом докторът даде разрешение.

— Мислиш ли, че си достатъчно силна да напуснеш болницата? – попита Блейк.

— Така мисля.

Сякаш по даден знак доктор Арла Симпсън влезе в стаята със стетоскоп на врата си.

— Виж ти, виж ти. Я кой е дошъл в съзнание.

— Здравей, Арлийн. – Робин заби нокти в дланите си, да провери дали е будна, или все още се намираше в един от странните си сънища.

— Сега съм Арла – усмихна се докторката. – Ти доста ни уплаши. Имаш късмет, че раната изглеждаше по-зле, отколкото бе в действителност. Всъщност нараняването е повърхностно, макар да съм сигурна, че адски боли. И така ще е навярно още известно време. Поне ще си имаш интересен белег, за който да разказваш на внуците си.

— Всъщност е доста секси – заяви Блейк.

Арла погледна от Робин към Блейк, после обратно.

— Той е закрилник – прошепна тя, намести стетоскопа си и го постави на гърдите на Робин. – Хубав силен сърдечен ритъм. – Пресегна се към апарата за кръвното на стената до главата на Робин и уви ръкава му около ръката й.