Лошата дъщеря
- Автор: Филдинг Джой
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: СББ Медиа
- ISBN: 978-954-399-344-4
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лошата дъщеря». Краткое содержание книги:
Филдинг е такъв експерт в подхвърлянето на улики, че читателите никога няма да предвидят крайния обрат на сюжета. Kirkus Reviews
Касиди хлипаше.
— Не се случи така. Моля те, Робин. Може ли да ти кажа какво стана в действителност?
Робин кимна, неспособна да произнесе и звук.
— Вярно е, че бях ядосана на мама. Знаех за нея и Алек. Познах го на мига, в който го видях в Сан Франциско, макар да се представи като Том Ричардс. Знаех, че не са се срещнали случайно. Разбрах, че имат връзка и че тя се кани да напусне тати. И да ме вземе със себе си. Да ме откъсне от единствения баща, който съм имала. А аз го обичам, Робин. Обичам го толкова много. Той беше толкова добър е мен.
— Онази нощ чух мама да говори е Алек по телефона, правеха планове да се срещнат. Много се разстроих, скарахме се жестоко и аз се обадих на Кени да дойде. Просто исках някой, е когото да си поговоря. Но когато мама го видя, побесня. Тати каза на Кени да се маха и тогава той си извади пистолета. Дори не знаех, че има пистолет. Страх ме е от оръжия. Умолявах го да го махне и да си тръгне, преди да се е случило нещо лошо. Но Кени не ме слушаше. Накара тати да отвори сейфа, мама почна да пищи и… и… тогава той я застреля. А после простреля и тати. Аз се опитах да избягам, да се обадя на 911, но той хукна след мен. Виках му да престане, но той само се ухили и дръпна спусъка. Едва не умрях, Робин. И това ли съм планирала?
Главата на Робин се въртеше, цялото й тяло бе изтръпнало.
— Но защо не каза на никого?
— Не можех. Отначало бях в шок. Не помнех нищо. Беше като онова по телевизията. Как се казваше? Ам… ам…
— Амнезия?
— Да. Точно така. От травмата и така нататък. А после, когато нещата почнаха да ми се връщат, Кени бе постоянно там. И ме предупреди, че ако кажа на някого какво се случи, той щял да каже на полицията, че всичко е било моя идея. Точно, както направи сега. Затова не казах нищо и те умолявах да ме вземеш със себе си в Лос Анджелис. Моля те, Робин, Това е светата истина. Трябва да ми повярваш. Никога не бих застреляла мама. Никога не бих наранила тати Грег. Моля те, моля те, повярвай ми.
Робин затвори очи. Версията на Кени бе невъзможна. Касиди беше на дванайсет години. Тя беше дете, за Бога.
— Е, вярвай на каквото си искаш, по дяволите – заяви Кени и размаха парчето счупено стъкло в ръката си, но аз се махам оттук и Касиди идва с мен.
— Не – възрази Касиди. – Никъде не тръгвам с теб.
— Никъде, друг път, по дяволите. – Той я сграбчи за ръката.
Робин инстинктивно се хвърли пред Касиди. Назъбеното парче кафяво стъкло в ръката на Кени разсече въздуха и детето изпищя. Внезапна остра болка проряза корема на Робин, тънка линия кръв бавно се просмука през бялата памучна тъкан на блузата й, която подгизна като гъба.
Откъм входната врата се разнесе силно думкане. Кени изчезна през килера секунди, преди Блейк и шериф Прескът да се втурнат тичешком в кухнята.
— Робин, Боже Господи!
Робин се срина в ръцете му. Последното, което чу, преди да припадне, бе името си, което Касиди крещеше.
42
В съня си Робин лежеше на тясно легло в една изцяло бяла стая. Към нея се приближи лекарка с червена коса и чип нос, покрит с яркооранжеви лунички. Стетоскопът й бе насочен към гърдите на Робин като пистолет.
— Как си?
Какво не е наред в тази картина?
— Изглеждаш доста добре за жена, която едва не се е оставила да я убият – продължи докторката и се превърна в Бренда, която Робин бе срещнала в чакалнята на затвора на Техама. – Добре, че онова момче няма добър прицел. Май не е толкова лесно да улучиш целта, както изглежда по телевизията.
Какво пропускам?
В следващата секунда вече беше във фоайето на хотел „Тримонт“, свита до Тара зад една голяма саксия.
— Ето го баща ти – каза Тара. – Това лайно ми изневерява с офис мениджърката си.
Робин се изправи, за да го пресрещне.
— Касиди – каза той, когато Робин се приближи.
— Не, татко. Това съм аз, Робин.
— Касиди – настоя баща й, а в това време на сцената нахлу Кени Стейпълтън със счупена бутилка от бира в ръка. От свития му юмрук капеше кръв.
Робин простена.
— Мисля, че се събужда – някъде над главата й произнесе Блейк.
— Робин? – чу се гласът на Касиди. – Робин, чуваш ли ни?
Робин отвори очи и видя сестра си, шерифа, Блейк и Касиди, събрани около леглото й, да се взират очаквателно в нея.
— Ти си в спешното отделение – информира я Блейк, преди тя да успее да каже нещо.