Лошата дъщеря

— Къде го открихте? – попита Касиди.

— У баща му. Всъщност точно баща му го издаде. Интересуваше се, дали не му се полага парична награда.

— Семейства – измърмори Мелани, докато разчистваше чиниите от вечерята и ги отнасяше в кухнята.

— Как се чувстваш? – Прескът попита Робин.

— Уморена, боли ме.

— Ще се постараем всичко да мине възможно най-безболезнено.

— Кени каза ли нещо за… сещате се? – попита Касиди.

— Нека не се тревожим за Кени точно сега. В момента много по-интересно ми е ти какво имаш да ни кажеш. И този път, млада госпожице, искам истината.

— Истината, и само истината – произнесе Касиди със срамежлива усмивка.

Тази усмивка прати неприятна тръпка по гръбнака на Робин. Касиди бе разказала толкова много истории за онази нощ. Щяха ли някога да узнаят цялата истина за случилото се?

— Добре – заяви Прескът. – Ритай топката тогава, Касиди. – Той погледна през масата към Робин. – Бих желал ти да почакаш в друга стая, ако не възразяваш. За да гарантираме, че нейните показания няма да повлияят на твоите.

— Разбирам. – Робин се оттласна от масата и Блейк й помогна да се изправи на крака.

— Не може ли Блейк да остане? – попита Касиди. – Моля? За подкрепа. Ще се чувствам много по-добре.

Блейк погледна към Робин.

— Стига шерифът да не възразява. – Тръпката в гръбнака на Робин си проправи път в гръдния й кош и почна да се увива като змия в клетка.

— Ако не прекъсвате и не се намесвате по никакъв начин – каза Прескът на Блейк, – няма проблем да останете.

— Ще останеш ли?

— Ти ще се справиш ли? – попита Блейк Робин.

— Ще съм добре. – Тя бавно тръгна към кухнята. Само за миг погледна назад и видя Касиди да се протяга към ръката на Блейк.

— Какво става там? – попита сестра й, когато Робин влезе в кухнята.

— Шерифът взема показанията на Касиди.

— Чудя се какви ли ще са този път. – Мелани сложи последната чиния в съдомиялната и я пусна.

— Мислиш ли… – започна Робин, но спря. – Не, прекалено е налудничаво.

— Налудничаво е относително понятие тук. Какво дали мисля?

Робин погледна гузно към трапезарията.

— Мислиш ли, че има някаква вероятност Кени да казва истината за Касиди?

Двете сестри се взираха една в друга няколко дълги секунди. Очите им измерваха бездната от недоверие помежду им.

— А ти? – попита Мелани.

Стаята се изпълни със звука на връхлитаща вода в съдомиялната.

— Имам нужда да направиш нещо за мен – каза Робин на сестра си. – И не бива да задаваш въпроси. – Тя затаи дъх, очаквайки Мелани да възрази.

— Какво ти трябва? – попита просто Мелани.