Каин и Авел [bg]

— Бях забравил колко си красива… — рече Авел.

— А ти как… — каза Зофя.

Усмихна се свенливо и на него му се прииска да я докосне. Спомни си как преди цели осем години, когато я е видял за пръв път, е усетил същото желание.

— Как е Джордж? — попита младата жена.

— Не съм го виждал от близо две години — отвърна Авел и най-неочаквано се засрами. — Бях много зает тук, в Чикаго, работех в един хотел, после…

— Знам, знам — прекъсна го Зофя. — Подпалиха го.

— Защо не дойде поне веднъж, да ми кажеш едно „здрасти“? — попита полякът.

— Мислех, Владек, че вече не ме помниш, и се оказах права.

— А как ме позна? — поинтересува се той. — Доста съм напълнял.

— По сребърната гривна — отговори непринудено момичето.

Авел си погледна китката и се засмя.

— Гривната ми е помагала неведнъж, а сега явно трябва да съм й признателен, че отново ни събра.

Зофя избягваше погледа му.

— Какво смяташ да правиш сега? Нали вече нямаш хотел, който да ръководиш?

— Търся си работа — отвърна Авел — не искаше да я стряска, че са му предложили да стане директор на „Стивънс“.

— В нашия хотел се освобождава хубаво местенце. Знам го от приятеля си.

— От приятеля си ли? — повтори Авел с болка.

— Да, от него — потвърди младата жена. — В скоро време хотелът ще остане без заместник-директор. Защо не кандидатстваш за мястото? Сигурна съм, имаш всички шансове да те назначат, Владек. Винаги съм знаела, че ще преуспееш в Щатите.

— Може и да кандидатствам — рече Авел. — Благодаря, че си се сетила за мен. А защо твоят приятел не опита?

— Защото няма да го вземат. Той е последна дупка на кавала, помощник-келнер в ресторанта, където работя и аз.

Изведнъж на Авел му се прииска да си разменят местата с него.

— Ще вечеряме ли? — попита той.

— Не съм свикнала да се храня по заведения — обясни Зофя и погледна плахо листа с менюто.

Авел се досети, че тя още не знае да чете на английски и поръча и за двамата.

Младата жена се нахвърли върху блудкавото ядене — не можеше да го нахвали. След отегчената изтънченост на Мелани непринудеността и пламът на Зофя подействаха на Авел като свеж полъх. Двамата си разказаха кой какво е правил в Щатите. Зофя започнала като домашна прислужница, после се издигнала до келнерка в „Стивънс“, където била постъпила преди шест години. Авел също й разправи патилата си. По едно време момичето си погледна часовника.

— Господи, виж колко е часът, Владек! — възкликна тя. — Минава единайсет. Утре съм първа смяна, трябва да съм на линия още в шест часа.

Авел така и не бе усетил кога са минали цели четири часа. На драго сърце би си бъбрил със Зофя чак до сутринта, поласкан от възхитата, която тя не криеше, че изпитва към него.