Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 228
Перейти на страницу:

— Ще те видя ли отново, Зофя? — попита той, докато, хванати под ръка, двамата вървяха към „Стивънс“.

— Стига да искаш, Владек.

Спряха пред задния вход на хотела.

— Аз ще вляза оттук — обясни момичето. — Ако станеш заместник-директор, Владек, ще ти разрешават да влизаш през парадния вход.

— Имаш ли нещо против да ме наричаш Авел? — попита я той.

— Авел ли? — учуди се тя, сякаш опитваше името като нова ръкавица. — Нали се казваш Владек?

— Да, казвах се Владек, ала преди много време. Сега съм Авел Розновски.

— Авел е странно име, но ти отива — отвърна Зофя. — Благодаря ти за вечерята, Авел. Радвам се, че те видях отново. Лека нощ.

— Лека нощ, Зофя — пожела й и той и двамата се разделиха.

Авел я проследи как се скрива през задния вход, после заобиколи бавно сградата и влезе в хотела през предната врата. Най-неочаквано — не за пръв път през живота си — се почувства много самотен.

В събота и неделя често си мислеше за Зофя и за образите, свързани с нея: вонята в четвърта класа на кораба, опашките стъписани имигранти на остров Елис и най-вече кратката им страстна любов в спасителната лодка. Хранеше се само в ресторанта колкото да бъде близо до нея и да проучи приятеля й. Реши, че той сигурно е някой пъпчив младок. Беше убеден, че е пъпчив, надяваше се да е пъпчив. Накрая се оказа, че младежът наистина е с пъпки. За жалост обаче и с пъпките бе най-хубавото момче сред сервитьорите.

Авел смяташе да покани Зофя да поизлязат някъде в събота, но се оказа, че тя е на работа целия ден. В неделя сутринта все пак той я придружи до църквата и заедно с нея заслуша къде с тъга, къде с отчаяние проповедника поляк, който изричаше позабравените слова на молитвата. Стъпваше за пръв път в храм от доста отдавна, от дните, които бе прекарал в замъка в Полша. По онова време още му предстоеше да се нагледа и наслуша на жестокости, заради които сега не можеше да повярва, че изобщо съществува някакво милостиво божество. Беше възнаграден за търпението, проявено в църквата, когато тръгнаха със Зофя към хотела и тя му разреши да я държи за ръка.

— Помисли ли, ще кандидатстваш ли за мястото в „Стивънс“? — попита го тя.

— Утре рано сутринта ще знам какво са решили.

— А, само да знаеш колко се радвам, Авел! Сигурна съм, че от теб ще стане прекрасен заместник-директор.

— Благодаря ти — рече Авел, осъзнал, че двамата говорят за различни неща.

— Искаш ли да дойдеш довечера с мен у моите братовчеди? — попита младата жена. — В неделя вечер винаги ходя у тях.

— Да, ще ми бъде много приятно.

Братовчедите на Зофя живееха на две крачки от ресторант „Сосидж“, в центъра на града. Изпаднаха в див възторг, когато тя се появи с приятел поляк, който на всичкото отгоре караше новичък буик. Семейството, както ги наричаше Зофя, се състоеше от две сестри, Катя и Янина, и от мъжа на Катя Янек.

Авел поднесе на сестрите голям букет рози, после седна и започна да отговаря на полски на всичките им въпроси за плановете му за бъдещето. Зофя очевидно се притесни, но Авел знаеше, че във всяко полско семейство в Щатите ще подложат на същия кръстосан разпит новия приятел на някое от момичетата. Усети, че Янек го гледа завистливо, и се постара да омаловажи онова, което е постигнал от времето, когато е работил в месарницата.

Катя поднесе простичка вечеря от полски гозби, на които преди петнайсетина години Авел сигурно щеше да се нахвърли като невидял. Отказа се да се занимава с Янек — той явно си беше несретник, и насочи всичките си усилия към това да направи добро впечатление на сестрите. Те като че ли го харесаха. Авел нямаше да се учуди, ако харесваха и пъпчивия младок. Не, той надали им беше симпатичен: младежът дори не беше поляк или може би беше, Авел не знаеше дори как се казва и нито веднъж не го беше чувал да говори.

Докато се връщаха към „Стивънс“, Зофя попита с някогашното кокетство, което Авел още не бе забравил, дали е безопасно да кара автомобил и същевременно да държи за ръка жената до себе си. Той се засмя, стисна волана и не махна ръка от него, докато не пристигнаха в хотела.

— Утре имаш ли време да се видим? — попита Авел.

— Надявам се — отвърна младата полякиня. — Сигурно ще се видим, ако дотогава не си ми станал шеф. Успех!

Докато я гледаше как върви към задния вход, той се подсмихна и се запита как ли е щяла да се почувства, ако е знаела какви всъщност ще бъдат последиците от утрешното решение. Не се и помръдна, докато Зофя не се скри зад вратата.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)