Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

Следващата точка в дневния му ред беше застрахователят. Оказа се, че Хенри Осбърн е снажен красив мъж с черни очи и гъста тъмна коса, започнала тук-там да посребрява. Държеше се непринудено и на Авел му олекна. Почти нямаше какво да добави към разказа на лейтенант О’Мали. Застрахователно дружество „Грейт Уестърн“ нямало намерение да плати и цент, докато полицията не повдигнела срещу Дезмънд Пейси обвинение в умишлен палеж и не се докажело, че Авел не е замесен. Хенри Осбърн прояви разбиране към младежа.

— Верига „Ричмънд“ разполага ли с достатъчно пари, за да възстанови хотела? — попита той.

— Нямаме и пукнат грош — призна Авел. — С останалите хотели е обезпечен крупен заем, теглен от една банка, и оттам ни притискат да ги продам.

— Защо ще ги продавате вие? — учуди се застрахователят.

Авел му обясни, че е наследил акциите на веригата, без обаче да влиза във владение на самите хотели. Хенри Осбърн бе донякъде изненадан.

— Онези в банката няма начин да не са видели колко добре управлявахте хотела. Всеки предприемач в Чикаго е наясно, че сте първият директор, донесъл на Дейвис Лерой някаква печалба. Знам, и на банките не им е леко, но дори те би трябвало да правят изключения, ако това им е изгодно.

— Както личи, въпросната банка не си знае интереса.

— „Континентал Тръст“ ли? — попита Осбърн. — Винаги съм смятал, че старият Къртис Фентън си е сухар, но инак е разбран.

— Не е „Континентал Тръст“. Хотелите са преминали във владение на една бостънска банка — „Каин и Кабът“.

Хенри Осбърн пребледня като мъртвец и седна.

— Добре ли сте? — скочи Авел.

— Да, да, нищо ми няма.

— Да не би случайно да познавате Каин и Кабът?

— Но да си остане между нас, нали? — предупреди застрахователят.

— Не се притеснявайте.

— Да, преди време дружеството ни си имаше вземане-даване с тях. — Той се поколеба. — Накрая се наложи да ги съдим.

— Защо?

— Не мога да ви разкрия повече подробности. Объркана работа. Ще ви кажа само, че един от директорите не бе докрай искрен и откровен с нас.

— Кой от директорите? — попита полякът.

— А вие с кого си имахте работа? — попита на свой ред Осбърн.

— С мъж на име Уилям Каин.

Осбърн като че се подвоуми отново.

— Отваряйте си очите на четири — предупреди той. — По-голям мръсник не съм срещал. Мога да ви разкажа за него всичко от игла до конец, но между нас да си остане.

— Не му дължа нищо — отсече Авел. — Мен ако питате, сме на едно мнение, господин Осбърн. Господин Каин се отнесе зле с Дейвис Лерой и аз няма да му го простя никога.

— Можете да разчитате, че ще ви помагам всячески да си разчистите сметките с Уилям Каин — обеща Хенри Осбърн и стана иззад писалището. — Но наистина да си остане между нас. Ако съдът докаже, че хотелът е бил подпален от Дезмънд Пейси и няма други замесени, застрахователното дружество ще ви плати още същия ден. И тогава, стига да желаете, можете да застраховате при нас всичките си хотели.

— Ще видим — рече Авел.

Върна се в „Стивънс“ и реши да обядва в ресторанта, за да провери доколко добра е кухнята. На администрацията го чакаше поредното съобщение. Някой си господин Дейвид Макстън го канел на обяд в един.

— Дейвид Макстън — повтори на глас младежът и администраторката вдигна глава. — Името ми е познато. Откъде ли? — попита той момичето, вперило поглед в него.

— Това е собственикът на хотела, господин Розновски.

— А, да. Много ви моля, предайте на господин Макстън, че на драго сърце ще обядвам с него. — Авел си погледна часовника. — Бъдете така любезна, съобщете му, че ще позакъснея няколко минути.

— Разбира се, господине — обеща момичето.

Авел се качи бързо в стаята и си облече нова бяла риза. Какво ли искаше Дейвид Макстън?

Когато влезе в ресторанта, вътре нямаше къде игла да падне. Оберкелнерът го заведе в усамотена ниша с една-единствена маса, където собственикът на „Стивънс“ седеше сам. Стана, за да посрещне своя гост.

— Приятно ми е, Авел Розновски.

— Да, познавам ви — рече Макстън. — Всъщност само по име. Славата ви се носи. Заповядайте, седнете и да поръчваме.

Авел се възхити на „Стивънс“. Кухнята и обслужването не отстъпваха ни най-малко на тези в „Плаза“. Ако искаше да притежава най-добрия хотел в Чикаго, полякът трябваше да се постарае да изпревари „Стивънс“.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?