Каин и Авел [bg]

— Е, ние ги взехме присърце. Както и застрахователите — казаха ми, че нямало да платят и цент, докато не се докажело, че вие двамата с Пейси не сте се сдушили и не сте подпалили заедно хотела.

— Само това ми липсваше — завайка се Авел. — Откъде сте толкова сигурен, че именно Пейси е драснал клечката?

— Същия ден, когато избухна пожарът, го открихме в отделението за спешни случаи в местната болница. Както го изисква редът, попитахме в болницата дали са приемали хора с тежки изгаряния. По една случайност — както става най-често в полицията, тъй като не всички се раждаме шерлокхолмсовци — жената на един от сержантите навремето е била келнерка в „Ричмънд“ и ни каза, че Пейси е предишният директор на хотела. Дори аз загрях каква е работата. Онзи негодник на бърза ръка пропя — пет пари не даваше дали ще го хванем, явно се вълнуваше само дали е осъществил своята, както се изрази, „касапница“. Допреди малко и аз не знаех на кого си отмъщава, но сега вече е ясно като бял ден. Не че съм особено изненадан. И така, господин Розновски, следствието приключи.

Лейтенантът засмука с гъргорещ звук сламката — да се убеди, че в чашата не е останала и капчица шейк.

— Още един ще пийнете ли?

— Не, този път ще пропусна. Чака ме тежък ден. — Той стана от високия стол. — Успех, господин Розновски. Докажете ли на застрахователите, че не сте забъркан с Пейси, ще си получите парите. Щом делото влезе в съда, ще направя всичко по силите си да помогна. Ще държим връзка.

Авел го изпроводи с поглед. Даде на сервитьорката един долар и излезе навън, вперил поглед в празното пространство, там, където допреди, има-няма месец, се бе възправял хотел „Ричмънд“. После се обърна и потънал в тежки мисли, се върна в „Стивънс“.

Пак имаше съобщение от Хенри Осбърн, който и този път не се беше представил. Съществуваше само един начин Авел да разбере кой е тайнственият непознат. Звънна му по телефона. Оказа се, че това е един от служителите в застрахователно дружество „Грейт Уестърн“, където хотелът беше застрахован. Авел си уговори среща с Осбърн. Щяха да се видят по обяд. После се обади по телефона на Уилям Каин в Бостън и му докладва за състоянието на хотелите от веригата, които е обиколил.

— Нека ви уверя още веднъж, господин Каин, че бих могъл да превърна хотелите от губещи в печеливши, стига банката да ми даде време и да ме подкрепи. Знам, че мога да постигна и в останалите хотели онова, което направих в Чикаго.

— Не се и съмнявам, господин Розновски, но се опасявам, че това няма да стане с пари на „Каин и Кабът“. Разрешете да ви напомня, че разполагате още само с пет дни, през които да намерите купувач. Приятен ден, господине.

— Надут сноб — изруга Авел в глухата слушалка. — Не заслужавам парите ви, защото не съм достатъчно издигнат в обществото, а? Някой ден, негодник с негодник…