Още щом зърна Кейт на гарата, Уилям почти забрави за намеренията си да бъде предпазлив — толкова се зарадва да види лицето й, грейнало с простодушна усмивка. Запроправя си през навалицата по перона път към младата жена и я притисна до себе си толкова силно, че тя остана без дъх.
— Добре дошла у дома, Кейт.
Тъкмо понечи да я целуне, когато тя се отдръпна. Младежът се изненада.
— Ела, Уилям, да те запозная с майка си и с баща си.
Той отиде да вечеря у родителите й и после се виждаше с нея всеки ден, стига да се измъкнеше — пък било то и за час-два, от проблемите на банката и тенисракетата на Матю. След като се запозна с младата жена, Матю предложи на Уилям всичките си акции в злато в замяна на една Кейт.
— Никога не продавам по занижен курс — отвърна Уилям.
— В такъв случай настоявам да ми кажеш къде и аз да намеря такова съкровище като Кейт?
— В отдела, занимаващ се с ликвидациите, къде другаде? — засмя се неговият приятел.
— Побързай, Уилям, да я превърнеш в свой актив, защото, не го ли сториш, ще го направя аз.
Оказа се, че загубата на „Каин и Кабът“ от финансовия крах през 1929 година възлиза на над седем милиона долара, горе-долу сумата, която бяха загубили и останалите банки със същия капитал. Доста други, които не бяха кой знае колко по-малки, се бяха разорили и през 1930 година се наложи Уилям да внимава много с инвестициите и да се движи по острието на бръснача, заради което живееше в постоянно напрежение.
С щедри обещания за помощи, за възстановяване и обновление Франклин Д. Рузвелт бе избран за президент на Съединените щати, но Уилям се опасяваше, че новият курс, общо взето, няма какво да предложи на „Каин и Кабът“. Икономиката се съживяваше много бавно и Уилям рядко се престрашаваше да мисли за разширение.
Междувременно Тони Симънс, който още оглавяваше лондонския клон на банката, беше разширил обхвата на дейността си и през първите две години бе донесъл на „Каин и Кабът“ доста голяма печалба. Резултатите му изглеждаха още по-внушително, ако човек ги сравнеше с постигнатото от Уилям, който през същия период едвам успяваше да направи така, че печалбата да покрие загубите.
В края на 1932 година Алан Лойд повика Тони Симънс в Бостън — да се отчете пред управителния съвет за дейността на банковия клон в Лондон. Още не влязъл в банката, Симънс оповести, че след година и три месеца, когато предстоеше Лойд да излезе в пенсия, той възнамерявал да се кандидатира за длъжността председател на управителния съвет. Уилям бе изненадан, тъй като бе отписал от надпреварата Симънс, изчезнал с доста опетнено име в Лондон. Уилям смяташе, че не е честно сега това петно да бъде заличено, не защото Симънс е проявил кой знае каква прозорливост, а просто защото в английската икономика имаше и проблясъци и тя не бе така скована както стопанството на Щатите по това време.