![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Отдели последната от подготвените проби, сложи я на предметното стъкло и включи поляризационния микроскоп. При 500 пъти увеличение едва ги виждаше — мънички черни точици, разхвърляни тук-там из клетките. Взе пробата и я сложи в хаванче, след което внимателно я натроши, леко я стри с вода до получаването на фина кашица, която изсипа в пластмасова чаша.
После отиде до заключения шкаф и извади бутилка дванадесет процентов разтвор на флуороводородна киселина. Не беше кой знае колко мъдро от нейна страна да борави с толкова опасен химикал — и то такъв, който разтваря стъкло, — след толкова много преживян стрес и липса на сън, но това беше единствената киселина, която бе в състояние да направи онова, което тя искаше: да разтвори напълно заместващия минерал във фосила, без да разяжда въглеродното покритие на венерините частици. Искаше да ги отдели, така че да може да ги погледне в процес на работа, така да се каже.
Тя занесе бутилката до димящия капак и я сложи в зоната, където пишеше: Да се използва само при работа с флуороводородна киселина. След това си сложи защитни очила, ръкавици и ръкавели. Наведе се над капака, включи го и започна да работи, разви капачката и изля малко количество от киселината в специална епруветка, съдържаща препарат от фосила, с ясното съзнание, че дори малка капчица върху кожата й можеше да бъде фатална. Гледаше как се пени и помътнява, определяйки момента за следващата. Когато направи това, бързо разреди в отношение петдесет към едно, за да спре взаимодействието, изля излишното и разреди втори, после трети път, до пълното изразходване на киселината.
Вдигна резултата към светлината и видя тънък слой минерална утайка на дъното на епруветката, в която знаеше, че трябва да има поне няколко частици.
Всмука с пипета по-голямата част от утайката, изсуши я и след това, като използва сепарационна фуния и разтвор на натриев метаволфрамат, пусна по-леката фракция през по-тежките частици. Изплакна и взе малко количество частици с микропипета, после ги пусна да минат през мрежички. Едно бързо преброяване при увеличение от 100х показа наличието на около трийсет венерини частици, до голяма степен непокътнати, чисти от примеси и боклуци.
Тя спря вниманието си на една от тях и вдигна увеличението на 750 пъти. Частицата с подскок изпълни обектива. Мелъди я изследва с нарастващо объркване. Така приличаше дори още повече на символа на планетата Венера, въглеродна сфера с дълга пръчица, стърчаща от нея, пресечена от напречно парче, което завършваше с нещо, наподобяващо четчица с тънки косъмчета.
Когато завърши, Мелъди се облегна назад и я нарисува. Бе смаяна. Частицата не приличаше на нито един вид включение, което би могло да изкристализира по естествен път в скалата. Всъщност, не приличаше на нищо, което бе виждала преди. Това определено имаше органичен произход — беше сигурна.
Мелъди взе пет-шест частици от мрежестия улей и ги постави върху масичката на един сканиращ електронен микроскоп. Прехвърли ги във вакуумна подготвителна камера и ги взе, когато бяха готови за сканиране. Натисна бутона и от машината се разнесе леко бръмчене, когато камерата бе изпразнена.
Време е да хвърля един поглед на това сладурче и да го видя в действие, помисли си тя.
6.
Масаго стоеше в измазаната с вар компютърна стая на манастира, работеща в момента като наземен диспечерски център за Предътъра. Бе приковал очи към плоския видео екран, захранван с данни от главната камера на безпилотния самолет. Грубата дървена манастирска маса беше покрита с внушително количество свръхмодерна електроника, обслужвана от трима оператори. Главният оператор беше боен диспечер от 615-та специална тактическа група на ВВС, надянал шлема на виртуалния симулатор за управление на безпилотния самолет. Конзолата, на която работеше, показваше основните уреди, които би трябвало да има един нормален самолет: стик за управление, акселератор, индикатор за скорост на въздуха, хединг5 и висотомер, куплирани с джойстик, наподобяващ лоста за управление на изтребител F-16.
Масаго отмести очи от екрана за миг към двамата оператори от групата за секретни операции. Те работеха съсредоточено, без да забелязват нищо друго, освен електронния свят, в който бяха потопени. Единият работеше на захранващата конзола, редица от екрани, превключватели, клавиатури и дигитални информационни изходи, които контролираха наблюдението и разузнавателните способности на Предътъра. Това двеста и тридесеткилограмово оборудване съдържаше електрооптични и инфрачервени камери и синтетичен апретурен радар за летене в лошо време; два цветни дисплея с променливо увеличение и 955-милиметров спотър6, както и предно насочен радар с висока резолюция с шест степени на обзор — от 19 до 560 мм.
5
Комплекс уреди за определяне посоката на движение на самолет; комбинира магнитен компас и жироскоп. — Б.пр.
6
Уред за разпознаване и обозначаване на целите. — Б.пр.