Вълкът през зимата [bg]

- Той е прав - каза Луис. - Няма сделка.

За негова чест, Рос не изглеждаше особено изненадан или разочарован. Вместо това бръкна в джоба си и извади кафяв плик. От него изсипа една-единствена снимка и я сложи на масата пред тях. На нея се виждаше символът тризъбец, грубо издълбан върху парче дърво. Луис и Ейнджъл веднага се сетиха какво е това: знакът на Вярващите. Паркър се бе срещал с тях в миналото, Ейнджъл и Луис също. Вярващите не бяха останали много доволни от тези срещи.

- Къде е направена? - попита Ейнджъл.

- В къщата на Паркър, непосредствено след стрелбата. Сега разбирате ли защо искам от вас да действате предпазливо?

Луис използва ръба на бутилката, за да завърти снимката и я разгледа по-добре.

- Да - каза той. - Разбирам.

Негов ред бе да извади от джоба си плик. Подаде го на Рос без коментар. Рос го отвори и прегледа напечатания списък с имена, места и дати. Не му бе нужно да пита Луис какво е това.

- От Камбион ли?

- Да.

- Защо ти ги е дал?

- Мислеше, че аз мога да вляза в ролята на посредник по затрудненията му с договора.

- Ти какво получи в замяна?

- Няма значение.

Рос сгъна списъка и го върна в плика.

- Защо го даваш на мен?

- Нали това искаше?

- Да.

- Сега не ти се налага да сключваш сделка с него и можеш да прекратиш наблюдението.

- И да го оставя на твоето благоволение.

- Аз нямам прошка за него.

- Това трябва ли да ме безпокои?

- Не виждам защо.

Рос претегли плика върху дланта на дясната си ръка, сякаш преценяваше неговата тежест и колко ще струва той на душата му.

- Отишъл си при Камбион, защото си мислел, че знае нещо за покушението над Паркър - каза Рос. - Залагам лъскава нова монета от четвърт долар, че ти е дал да вкусиш от онова, с което разполага, но ти мислиш, че може би има още. Да преговаряш от негово име, е било половината от сделката. Не си прави труда да ми казваш, ако съм на прав път. Не бих искал да се чувстваш посрамен.

- Далеч съм от опасността да се почувствам посрамен, агент Рос - каза Луис.

- Но сега нямаш нищо.

- Освен свободен достъп до Камбион, в случай че ми потрябва, нали?

Пликът остана върху дланта на Рос още няколко секунди, после изчезна в джоба му.

- Да - каза той. - А Паркър?

- Ако това ни доведе до Вярващите, ще ви съобщя чрез равина, Епстайн. За останалото няма да се бъркате в нашите работи.

- Ти си арогантно копеле, знаеш ли?

- Поне не ме нарече надут. Това би предизвикало сериозни търкания.

Рос стана и пусна петдесетачка на масата.

- Беше удоволствие да се работи с вас, господа - каза той.

- Благодаря, подобно - отвърна Луис.

- Сигурен ли си, че не можеш да помогнеш за глобите? - подхвърли Ейнджъл.