![Ничия земя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/4/nichiya-zemya-bg-download.jpg)
Ничия земя [bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-443-9
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ничия земя [bg]». Краткое содержание книги:
— На война без тях загиваш — отвърна Пулър.
— Все някой трябва да чуе изстрелите — каза Нокс.
— Използват заглушители. Освен това тази част от града е безлюдна нощем. Сигурно ще бъдем мъртви, преди някой да чуе нещо.
— Какво ще правим тогава?
— Ще продължим да бягаме. Неподвижните мишени са лесна жертва. Затова по стрелбищата слагат неподвижни мишени, за да могат лаиците да напомпат самочувствието си.
Пулър отвори с ритник следващата врата и пред тях се появиха нови стъпала, които отново взеха по две наведнъж. Озоваха се в коридор, който се простираше наляво и надясно.
— Тръгнем ли насам, ще излезем на улицата, а продължим ли натам, ще стигнем до задния вход — прецени Пулър.
— Накъде тогава?
— Наникъде. Не се съмнявам, че държат на мушка и двата входа.
— Това е лудост. Ще извикам ченгетата.
Нокс извади телефона си и погледна с изумление дисплея. Нямаше сигнал.
— Вече проверих моя — каза Пулър. — Заглушават сигнала.
— Чудесно. Каза, че не бива да отиваме нито отпред, нито отзад. И какво ще правим?
— Качваме се на покрива!
— За да ни спипат там?
— Хайде.
Пулър я поведе по коридора, докато се озоваха пред врата, на коя го пишеше: Стълбище. Отвори я и продължиха нагоре. Тогава чуха как преследвачите им разбиват вратата, която Пулър бе залостил с дъската. На долния етаж отекна тропот от тежки стъпки. Явно на нападателите изобщо не им пукаше дали Пулър и Нокс ще чуят приближаването им. Подобна самоувереност бе резултат от превъзходство в численост и въоръжение.
Пулър и Нокс изкачваха етажите един след друг, докато накрая се озоваха на покрива, осем етажа над улицата. Пулър разби вратата, след което пъхна ножа си между нея и една от пантите и така я блокира.
— А сега какво? — попита объркано Нокс.
— Нали ми каза, че си тренирала бягане в колежа?
— Ти луд ли си?
— Тренирала ли си или не?
— Да.
— А дълъг скок?
— Да… бях доста добра.
— Радвам се.
— Пулър, какво, по дя…
Чуха стъпки, които приближаваха покрива.
Той я хвана за ръка и каза:
— Хайде!
— Какво?!
Спринтираха към ръба на покрива. Нокс облещи очи, когато най-после разбра какво е намислил Пулър. Понечи да изпищи, но звукът замря в гърлото й.
Отблъснаха се силно от ръба и полетяха високо над улицата. Пулър продължаваше да я държи за ръка. За миг изпитаха чувството, че увисват във въздуха и не се движат нито напред, нито назад. Набраната инерция им помогна да преодолеят разстоянието до съседната сграда и да се приземят на покрива й.
Нокс не бе успяла да си поеме дъх, когато Пулър я дръпна рязко, изправи я и я затегли към вратата на стълбището. Блъсна я с рамо и тя се отвори. Пулър бутна Нокс вътре и затвори в мига, в който преследвачите им изскочиха на другия покрив. Въоръжените мъже стигнаха до ръба и се огледаха.
Междувременно Пулър и Нокс се спускаха трескаво по стълбите в съседната сграда. Слязоха на партера, където Пулър откри врата, водеща в противоположна посока на тази, от която бяха дошли. Излязоха навън и хукнаха по улицата. След двайсет минути безпогрешният му усет за ориентиране ги отведе до мястото, където бяха оставили колата си. Качиха се в нея и Нокс най-сетне успя да си поеме дъх.
Пулър я погледна. Беше пребледняла и цялата трепереше. Взираше се право пред себе си, сякаш бе изпаднала в транс или се намираше на ръба на истерията и полагаше отчаяни усилия да се овладее. Лицето й бе ожулено, едната й ръка кървеше, джинсите и блузата й бяха скъсани.
— Добре ли си? — попита притеснено Пулър.
Нокс кимна.
— Благодаря ти, че ми спаси живота. — Тя помълча и добави: — Но ако отново ме накараш да направя нещо подобно, заклевам се, че ще те убия.
61
На следващата сутрин Пулър отвори бавно очи. Беше спал с дрехите си. Изправи се в леглото и погледна през прозореца на мотелската стая към покрайнините на Уилямсбърг.
Слънцето вече се бе показало на хоризонта. Ярките му лъчи го заслепиха и той извърна глава. Чу течаща вода, стана и се огледа.
Нокс бе под душа. Бяха решили да вземат една стая. Заедно се чувстваха в по-голяма безопасност.
Тя излезе от банята. Бе събула джинсите си, а тениската й бе прекалено къса, за да скрие бедрата й.
— Как е ръката ти? — попита Пулър.
— Добре — отвърна мрачно Нокс.
— Не си ли в настроение? Снощи се отървахме на косъм.
Тя не отговори.
Предишната вечер не бяха разговаряли. Нокс очевидно бе прекалено ядосана, а Пулър не можеше да намери подходящите думи, с които сега да подхване продуктивен разговор. Реши да опита отново с една универсална реплика.