Ничия земя [bg]

— Навлизаме в критична фаза, Джон.

— Да, така е. Само не знам на финала ние ли ще бъдем в критично положение или те.

— Човекът, когото си видял с Хелън Майърс, е Антон Шарпантие.

— Шпионин ли е?

— Не, бизнесмен. Зад гърба му не стоят мощни играчи… е, по моя преценка все пак. Но има дялове в няколко мултинационални компании и контакти с чужди правителства, не всички от които са наши съюзници.

— Шепард ни каза, че част от разработките на „Аталанта“ могат да постигнат огромен комерсиален успех. Говорим за милиарди долари.

— Така е. Това са милиарди, които „Аталанта“ не може да изкара. Няма право.

— Според Шепард всичко зависи от това кой притежава патентите.

— Абсолютно вярно. В конкретния случай всички патенти се държат от Крис Балард.

— От Балард? — смая се Пулър. — Но той е пенсионер!

— Въпреки това патентите са негова собственост и това положение ще се запази в близките години. Те са издадени лично на негово име, като физическо лице, в качеството му на изобретател. Съмнявам се обаче, че той е автор на всички изобретения, но адвокатите му са представили нещата така, че патентите да бъдат негови. Нищо чудно всички служители в компанията да са подписвали споразумение за отказ от интелектуална собственост в негова полза. Това е обичайна практика.

— Откъде знаеш, че Балард държи патентите, Боби? — попита Нокс.

— След като разбрах какво има на онези снимки, проверих в Патентната служба.

— Но как ти хрумна да го направиш? — продължи с въпросите тя.

— Защото зад всичко това трябва да стои някакъв мотив. В деветдесет на сто от случаите става въпрос за финансово облагодетелстване. И както вече сами знаете, комерсиалното приложение на патентите, притежавани от Балард, може да донесе милиарди.

— А има ли право на това? — попита Пулър.

— Да. Аталанта Груп е ангажирана със задачата да създаде конкретни технологии, които армията да използва. Балард им е предоставил лиценз, благодарение на който използват патентите му.

— Добре, а той използва ли ги комерсиално? — настоя Пулър.

— Не разполагаме с подобна информация. Както сам каза, пенсионер е.

— Но е собственик на компанията — обади се Нокс. — Това, че е пенсионер, не означава, че не може да намери приложение на собствените си патенти. Защо да не го направи, ако те наистина са толкова ценни?

— Нямам представа. Не открих нищо, което да подсказва, че компанията на Балард действа в тази насока. Възможно е да ползва подизпълнител, но не ми се вярва.

— Хелън Майърс предава тези технологии на Шарпантие. А Майърс ги получава от Куентин, който работи в Аталанта Груп. Същата компания, в която работи и Джерико. Тя ни каза, че той всъщност е шефът.

— Не вярвайте на нито една нейна дума — каза Робърт. — Мисля, че Джерико никога не е имала друг шеф освен самата себе си.