Битката при Верил [bg]

Извиваше се, мъчейки се да се отскубне. Около дръжката й се бяха вкопчили ронещите се пръсти на Етер. Мощни ивици тъмна магия струяха от оръжието, заливайки каменната й форма и изблъсквайки останалите. Метаморфът мъчително се изправи на крака и направи няколко несигурни крачки, преди дебела струя енергия да разтроши един от нозете й. Избраната падна на земята. Гаснещото сияние в очите й проследи пода. Сграбчи алебардата с другата си ръка и с едно последно оттласкване полетя в канала, разсякъл пода.

Падането й бе съпроводено с пукот и стържене, но Етер удържа захвата си. Миг по-късно камъкът и оръжието се потопиха дълбоко в лавата. Алебардата потръпна, металът й засия ярко. Въздухът около нея се раздвижи за последен път, преди да бъде погълната от течния камък. Все още сияещата форма на Айви се доближи до ръба на пропастта и погледна към дълбините. Уверена, че задачата е изпълнена, трансформацията изчезна. Айви се строполи на земята, все още леко отворила очи.

— К-какво? — паникьоса се тя, борейки се с окови, които не бяха там.

Миранда дотича до нея и я издърпа на безопасно разстояние. Айви бавно осъзна, че нещо се е случило.

— Аз… Аз ли направих нещо? — попита тя, изправяйки се с треперещи крака.

— Направи много — каза магьосницата, крепейки я. — Ела, трябва да помогнем на Лейн и да го изведем.

Споменаването на това име отърси паяжините от съзнанието на Айви. Тя се втурна към него, но внезапно спря.

— Какво става? — викна женският малтроп.

Разнесе се отвратително пропукване на самонаместващи се стави. Лейн се изправи на крака по неестествен начин, сякаш увиснал на невидими конци, изтеглящи го без да вземат под внимание неща като гравитация или равновесие. Металните пипала край вратата отново започнаха да се гърчат, принудили Мин да се оттегли по-навътре в прохода. Главата на асасина се повдигна и очите му се отвориха. Отвратителна, невъзможна усмивка изникна на лика му.

— Не… Не е възможно! — с ужас промълви Миранда.

С бързина, накарала ги да изгубят очертанията си, пръстите на Лейн се сключиха около врата й със сила, която не би трябвало да притежават. Повдигна я от земята.

— Заслужавате похвала. Просмуках се в алебардата преди векове. Досега никой не бе успявал да я унищожи.

Миранда се опита да фокусира ума си в заклинание, но той я запрати на земята. Повдигна ръце, за да довърши зашеметената магьосница, но Айви скочи на гърба му.

— Не може да си Епидим! — изкрещя тя.

Магична пулсация я отхвърли назад. Генералът се обърна и се отправи към нея, тъй като Айви представляваше по-голямата заплаха. Същата чернота, преди обвивала оръжието, сега играеше около ръцете му, оставяйки тънки нишки във въздуха, докато Епидим се движеше. Стисна юмрук и Айви внезапно усети нещо да я притиска до задушаване. Бе издигната във въздуха и увисна безпомощно пред генерала. Той бавно закрачи към канала с лава, носейки я.