Битката при Верил [bg]

— По-бързо, Мин, по-бързо! — подкани девойката.

Стъпките на Мин гръмовно се носеха сред виелицата, съсредоточила ума си върху най-краткия път за слизането от планината, ала заплахата, от която Миранда се страхуваше, вече започваше да се оформя.

Започна се с изникнала насред въздуха цепнатина, очертала се ясно сред бялата стена на беснеещия сняг. Цепнатината потъмня и започна да се разширява — първоначално бавно, сетне се стрелна. Само след секунди цялата долина бе блокирана от масивна, виеща се чернота. Накрая чернотата започна да се прояснява откъм центъра. Разкри осветен от факли двор, окъпан в спокойствие напук на беснеещата в долината буря. Бе покрит с безкрайни редици близници, демонски брони и извисяващите се туловища на пет масивни драгойла.

Мин заби крака в земята и започна да отстъпва от изправената срещу им армия. Десетки близници замаршируваха напред — едно от огромните чудовища също пристъпи през портала, последвано от второ.

Преданият дракон се обърна към стръмните стени на долината и започна да се катери по една, а останалите отчаяно се вкопчиха за люспестия гръб. Масивният драгойл се издигна с рев във въздуха и замахна към дребната в сравнение с него фигурка, пропускайки на косъм. Мин отчасти се плъзна, отчасти се спусна обратно до дъното на долината, едва отбягвайки отломките, които ударът бе предизвикал. Ратниците ги обграждаха все по-близо, а драконът панически диреше друг път за бягство. Започна да бълва огнени езици към най-близките близници, а опашката й държеше на разстояние приближаващите се в гръб. Междувременно един близник се покатери върху скална издатина. Потръпна за миг, сетне заговори с глас, чиято увереност не можеше да бъде сбъркана.

— Всичко винаги опира до грубата сила, нали? — заяви Епидим от тялото на новия си гостоприемник, като думите му отекнаха с неестествена яснота над отчаткването на остриета върху люспи и фученето на огнения дъх. — Но този път ще бъде различно. Няма да има пощада. Няма да има опция за предаване. Този път умирате.

Изтегли меча си, но бързо го захвърли с презрение. Погледът му бавно се насочи към огромния драгойл. Чудовището отвори назъбената си паст и избълва дъх миазма, отнесен от бурята. Усмивката върху лицето на Епидим се разшири. Внезапно интелектът напусна лицето на близника. Миг по-късно най-едрият от драгойлите застина. Празните орбити на очите му засияха с отчетлива оранжева светлина и се вгледаха в героите с интелигентност и решителност.

Мин покосяваше вражеските редици, които се изливаха в долината, но просто нямаше къде да иде. Епидим се втурна към тях, безогледно мачкайки собствените си войници. С всяка секунда през портала преминаваха нови дузини. Айви слабо засия със синята аура на страха, докато се вкопчваше упорито в гърба на дракона. Трансформацията в планината й бе оставила малко сила — само колкото да не изпадне в безсъзнание. Миранда полагаше огромни усилия да опази тялото на Лейн от кръвожадната сган. Отвсякъде ги обграждаше лудост. Тогава дойдоха звуците.