Битката при Верил [bg]

Предоставените му от Дезмър страници представляваха много подробно обобщение на някои от фундаменталните принципи на д’каронската магия, както и лични записки на Епидим. С тяхна помощ младежът бе успял да се синхронизира далеч по-задълбочено с уникалните енергии, създавани от магията им. Умът му придоби ново, много по-изчистено разбиране. Бе открил фокус на активност в близост до столицата — масивна сила, съсредоточена около тлеещ магически въглен. Въпросният въглен представляваше спящо, но могъщо заклинание, очакващо да бъде активирано и имаше магия много близо до мястото, където се намираше Лейн. Замисълът ставаше ясен — нашепваше за клопка.

Личеше, че съдържанието на куриерската торба е било грижовно подбирано. Дезмър си разбираше от работата. Знаел е, че прекалено многото информация би отнела прекалено много време за усвояване. Не, бе взел специфични късчета, определени съобщения, отделни страници. Имал е план относно тези страници — и то брилянтен. Нямаше инструкции, нищо не издаваше замисъла му, но предоставените от него елементи отвеждаха към единствена възможност. Успехът й не бе особено вероятен, криеше значителен риск, но въпреки това представляваше изход.

— Трябва да поспиш. Умът ти се нуждае от сносна почивка, за да върши тези чудеса — предложи Кая.

— Няма време. Пък и не зная дали ще мога да държа бурята настрана, ако съм заспал — промърмори той.

— О, да. Бурята. Забравих — каза водачката, хвърляйки поглед към невъзможния начин, по който вихрите умишлено ги отбягваха.

Дийкън я погледна.

— Колко бързо може да се приготвят войниците ти, когато настъпи времето?

— Веднага. Но за кое време говориш?

— Времето за битка. Ако съм прав, ще настъпи скоро и внезапно — отвърна той, продължавайки да си мърмори. — Не мога да го създам… Те трябва да го създадат… Не мога да го затворя… но ако бъде отворен…