Ръката на пророка [bg]

Французинът се обърна и забеляза, че пилотът опипва подутото си насинено лице. Счупеният му нос беше дело на професор Филипс. Раймон се усмихна. Голямата любов на Джейми наистина се оказваше изумителна жена.

След като прати Касиди в ада, събаряйки хъмвито му в пропастта, Тренкавел откри пилотите на двата хеликоптера да се крият в кухнята при готвача и камериерката. Изобщо нямаше да се сети, че са пилоти, ако изпадналата в истерия камериерка не се бе изпуснала.

Само няколко секунди по-късно тримата лежаха в локви кръв на каменния под. Ужасеният млад шотландец се съгласи да го закара, където пожелае. И му даде револвера, който държеше в момента.

Сега летяха с вертолета „Месершмит-Болков-Блом 105“ на Касиди с около двеста и трийсет километра в час на петдесетина метра над вълните и от мъглите пред тях постепенно изплуваше Йона.

От запад се бяха появили облаци, започна да ръми. По предното стъкло на хеликоптера се стичаха все по-широки вадички. Тренкавел се съмняваше, че на и без това пустия западен бряг на острова ще има жива душа. Дъждът го гарантираше.

Освен единайсет милиметровия си револвер пилотът му беше дал портфейла си, в който имаше триста лири, туристическите си обувки, вълнените си чорапи, найлоновото си пилотско яке и бейзболната си шапка. Всичко точно по мярка на Раймон. И сега нещастникът натискаше металните педали с боси крака и зъзнеше само по тениска.

Русокосият мъж с бебешко лице се обърна към него.

— Какво ще правите с мен?

— Зависи как мине дебаркирането.

— Какво искате да кажете?

— Ще подходиш откъм западната страна на Йона — отвърна Тренкавел. — Ниско под хълмовете във вътрешността на острова. Ще ме оставиш на плажа в залива. Ясно ли е?

Пилотът кимна.

Вертолетът се снижи и се насочи към скалистия бряг само на няколко метра над вълните. Пясъкът на плажа в заливчето искреше дори на слабата сребриста светлина на Северния Атлантик.

Мъжът се обърна към Раймон.

— И просто ще ме пуснете да си отида, след като ви оставя, така ли?

— Такива са намеренията ми — отвърна Тренкавел.

— Стига да си държиш устата затворена. — Той размаха портфейла пред лицето му. — Тук има много информация за теб. Не ме карай да те търся.

Пилотът закима толкова енергично, че главата му сякаш завибрира.

Месершмитът зави и се приближи към брега. Двата му турбинни двигателя вдигаха бързо разширяващи се кръгове от вълни подире им.

— Малко по-навътре — нареди французинът. — Добре, стига. Приземи го.

Вертолетът кацна.

— Мерси за возенето — каза Тренкавел. — И за всичко останало. — Не повярва на очите си, когато пилотът се усмихна и леко кимна.