Прах [bg]

Взимам пликовете и контейнерите, на които съм поставила етикети, следи от трима свирепо убити, чиито гърла са били прерязани като маркуч на прахосмукачка.

— Така ще разобличим подправянето и ще покажем, че профилът на Сали Карсън е бил подменен с този на Мартин Лагос — обяснявам. — Можем да изясним всичко това, но времето е изключително важно, а в момента не знаем на кого можем да се доверим. Със сигурност не и на шефката на лабораторията ви в Куонтико. Притеснявам се, че тя е гъста с Гранби.

— Със сигурност — потвърждава Бентън.

— Може би така си е уредила работата. Стъпката от директор на лабораторията във Вирджиния до директор на националната е сериозна. Поела е поста миналото лято, горе-долу по същото време, когато Гранби застана начело на отдела в Бостън. А няколко месеца и две убийства по-късно ДНК профил в КОДИС е подправен. Трябва да е бил човек с достъп, който знае как да фалшифицира данните.

— Бюрото ще хвърли вината върху компютърна грешка или замърсяване в лабораторията — казва Бентън, застанал до предната врата, приковал очи в мен. — Но няма да съобщи нищо на обществеността. Проблемът ще изчезне без отзвук.

— Ще видим.

Продължавам да проверявам уликите. Искам да се уверя, че всичко събрано си е на мястото, преди да потеглим.

— Подозирам, че през април шефът ти е знаел кой е убил Клара Хъмбри. Знаел е, че убиецът й е близък с „Дабъл Ес“ и затова Гранби се е озовал тук. Искал е да е в задния двор на Ломбарди.

— Клара Хъмбри е ключът към разплитането на престъпленията. В нейния случай може да е имало мотив — казва Бентън. — Но очевидно извършването на нещо драстично като фалшифицирането на данни в КОДИС не се е наложило чак до убийствата на Сал и Карсън и Джулиен Гуле.

— Защото те не е трябвало да бъдат убити — казвам ядосано. — Защото извършителят става все по-лош. Той е зараза, която е на път да се превърне в епидемия. Изненадана съм, че никой не го е очистил досега.

— Може да е било прекалено късно за това. Подозирам, че онова, пред което сме изправени, има доста дълбоки корени.

— Да, изключително дълбоки — съгласявам се и не мога да прикрия възмущението си.

— Няма да е лошо да облечеш това.

Бентън ми поднася палтото и усещам любовта му към мен. Виждам я в очите му, както виждам и сянката на възмущение и негодувание. Със същия успех Гранби можеше да го срита в слабините. Станах свидетел на случилото се и Бентън се притеснява от това. Тревожи се, че може да го помисля за мухльо, а това само ме вбесява още повече.

— Имам нужда от свеж въздух.

Искам да дишам чист въздух, който ухае хубаво, и да помисля трезво.

— Студът ще ми дойде добре — добавям и не си обличам палтото.

Адреналинът прогони умората и глада ми. Изпращам съобщение на Брайс. Казвам му, че доктор Адамс трябва да се върне незабавно в КЦК, за да потвърди самоличността на убитите.

— Вече е на път — отговаря ми той, преди да приключа с думите, че ще се забавя още малко. — Гавин се обади около десет милиона пъти — съобщава ми той.