Прах [bg]

Продължавам да гледам към прозорците в другия край на стаята, сякаш мога да видя през спуснатите щори. Мисля си за думите на Луси.

Ед Гранби ще се появи и ако го направи, ще се уверим в специалния му интерес. Да предпази хора с пари, както каза тя, докато пътувахме насам.

— На толкова зловещи местопрестъпления те обикновено стъпват в кръвта — казва Марино убедено, като насочва лъча на фенера си към пода и тъмночервената кръв. — Трудно е да го избегнеш.

— Няма следа, че е стъпил. Няма и следа, че нещо е било почистено. Там има частичен отпечатък — соча му. — Но тя е стъпила в собствената си кръв, вероятно след като е била ранена първия път.

— Джипът на Хейли Суонсън все още е паркиран в бедняшкия квартал, където живее чичо му — казва ми Марино. — И четирите му гуми са спукани. Може би от същите задници, които вандалстват наоколо. Често е паркирал скъпото си ауди там. Чичо му го казал на Мачадо. Шейсет бона, ако Суонсън го е купил ново. Имам чувството, че е правел нещо повече от това да гостува на чичо си няколко пъти седмично. Може да се е замесил с търговците на дрога там. Нали знаеш, онези, дето продават гадните дизайнерски наркотици, които вече убиха доста народ.

— Чичото не знае ли къде е Суонсън?

— Твърди, че не знае — отговаря Марино и закача фенера на колана си. — Но Суонсън излязъл пеша към осем сутринта. Казал, че се налагало да отиде някъде и щял да вземе влака. Предполагам, сега вече можем да сме сигурни кого Ломбарди е взел от гарата в Конкорд.

— Би ли извадил двата термометъра от куфарчето ми? — моля го. — Можеш да ми помогнеш да направим снимките. Там има и бележник. Тя е стояла права с лице към хладилника и е държала вратата отворена, когато той я нападнал изотзад.

— Откъде знаеш за хладилника? — пита Марино, като се навежда над куфара ми. — Откъде знаеш, че е държала вратата отворена?

— Съдя по кръвта тук — соча му капките до дръжката. — Този район е успореден на врата и брадичката й, ако е стояла до отворената врата, когато гърлото й е било прерязано. Кръвта е пръснала по ръба на вратата, което нямаше да е възможно, ако тя бе затворена, а после е омазала уплътнението, когато някой е затворил вратата.

— Кой го е направил?

— Не мога да ти отговоря.

— Мислиш, че тя може да е затворила вратата, след като я е порязал за първи път?

Марино се приближава до мен и ми подава термометрите.

— Може и да го е направила. Знам само, че някой е затворил вратата.

Предната врата се отваря и Луси се появява. Давам й пакета с уликите и тя го пъха в огромен джоб на крачола на пилотския си костюм.

— Бентън се разхожда наоколо. Останалите не може да са надалеч — казвам й.

— Ще изчезна оттук след не повече от десет минути.

— Той не е с тях. Пристигна сам — добавям.

— За да се появи тук първи — казва Луси и знам какво има предвид.