Прах [bg]

— Може да се е изкривило от нещо, което е правил. Виждала съм силно изкривени остриета, когато ножът се удари в кокал.

— Някой бил ли е намушкан?

— Не и тя.

— Другите двама също не изглеждат намушкани — казва Марино.

— Още не съм стигнала до тях.

— По гърбовете им няма кръв, нито следа, че имат и други рани. Мисля, че просто им е прерязал гърлата.

— Това е било достатъчно.

— Не е лъжа.

— Вторият разрез е дванайсет сантиметра и половина. Мисля, че е бил нанесен, докато убиецът е стоял лице в лице с нея.

Посочвам му дълбокия разрез на левия й показалец.

— Ей така — надигам се да му покажа. — Първият разрез е, когато съм с гръб към него и се завъртам.

Разигравам сценария.

— Мразя, когато влизаш в ролята на анатомична кукла — заявява Марино недоволно. — Караш ме да настръхвам.

— После стискам лявата част на врата си, докато капки кръв падат право надолу, перпендикулярно на пода — посочвам му. — Тези капки са идеално кръгли като онези до вратата на хладилника и по обувките й. Сега съм с лице към нападателя и той замахва отново и срязва левия ми показалец. Все още съм права, но се движа натам — стъпвам вдясно от хладилника. — След това гледам към плота и вероятно се облягам на него. Ръцете ми са вдигнати към гърлото.

— Може да я е държал там — казва Марино, като поглежда вълните артериална кръв по шкафовете. — Може да е сложил ръка на гърба й, докато тя е отслабнала прекалено много, за да бяга или да се бори. Мисля, че може да е държал и другите двама. Кървели са до смърт зад бюрата си, а той е притискал ръка към гърбовете им, за да не могат да станат. Нужни са били само няколко минути. Това би обяснило защо кръвта е само по бюрата и под тях. Повечето хора биха се опитали да станат, но те не са го направили.

— Ще видя, когато отида при тях — отговарям. — Ето я артериалната схема по шкафа и лека мъгла от нея по стъклото. Давила се е в собствената си кръв. Събирала се е в дихателните й пътища и дробовете. После пада и кръвта плисва по шкафовете до печката и мивката.

Посочвам кървавите пръски. Едри капки засъхнала кръв, стекли се по шкафа.

— Тя е на колене — продължавам. — Това обяснява схемата по пода и кръвта, просмукана в долната част на панталона й. А тази локва сочи къде е умряла. Но не е била в тази поза.

Вдигам глава, когато Луси профучава през предния офис, стиснала сървъра, и бута вратата с крак. Марино наглася пластмасовата мащабна линийка, а аз му показвам размазаната кръв по пода, която ми разказва най-важната част от историята. Чувам гърленото ръмжене на джипа на Луси, който се отдалечава бързо.

— Кръвта вече е започвала да се съсирва, когато я е преместил — казвам и посочвам на Марино кървавия кръг. — В момента виждаш капка кръв, която се е съсирвала, когато нещо — влачено тяло например — е минало през нея, а това е станало, след като е изминало известно време. Има и други размазани съсиреци.

Той започва да ги снима, като поставя линийката до всеки от тях.

— Чудя се дали си забелязала същото като мен — казва той. — Начинът, по който ръцете й са разположени върху корема, сякаш спи. Напомня ми за Гейл Шиптън.