![Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/2/prah-bg-download.jpg)
Прах [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #21
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-516-8
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, сходен е.
— Някой е нагласил трупа в това положение на покой, като ли се е чувствал зле заради извършеното.
— Гледал я е в лицето, когато е прерязал гърлото й за втори път. Не се е чувствал зле — възразявам. — Според мен ще откриеш, че това не е нейното яке.
Вадя термометъра изпод мишницата й и забелязвам черния й сутиен с подплънки.
— Двайсет и седем градуса — казвам и взимам термометъра от плота. — Тук е двайсет и два градуса. Мъртва е от поне три часа, по-скоро четири.
— Какво имаш предвид с думите, че това не е нейното яке? — намръщва се Марино.
— Мисля, че е била облечена в него, след като е умряла. По якето има същото вещество, което флуоресцира на ултравиолетова светлина. Навсякъде по якето. А и кръвта по него не отговаря на раните и начина, по който би трябвало да се стича.
Разкопчавам цялото яке и я завъртам настрани. Тялото й се отпуска тежко върху бедрото ми. Тилът й е започнал да посинява. Притискам пръст към плътта й, която побелява леко, също както когато някой е жив. Забелязвам добре очертаните мускули. После я полагам отново по гръб и разкопчавам панталона й. Носи черни бикини. Докосвам лицето й и по пръста ми остава грим. Моля Марино да отвори един от комплектите ми.
— Там трябва да има тоалетни кърпички — казвам му и той ми подава една.
Избърсвам бузите и горната й устна. Наболата брада не е очевидна, тъй като лицето е гладко обръснато и покрито с няколко слоя фон дьо тен и пудра. Гърдите и коремът са епилирани. Дръпвам бикините надолу и отговорът е там.
— Мамка му! — излайва Марино.
— Мъж, взимащ женски хормони. Убиецът го е облякъл в собственото си яке.
— Какво, по дяволите?
— Сменил е дрехите, защото е трябвало да се дегизира колкото се може по-добре, в случай че го видят някъде. Заподозреният е бягал през парка към единайсет… — напомням му. — А човек не би направил това, ако е пристигнал тук с намерението да убива. Дошъл е по друга причина, но нещо се е объркало и той е трябвало да бяга.
— Мамка му. Черният анцуг с образа на Мерилин Монро, с който Хейли Суонсън е бил облечен тази сутрин. По дяволите! — възкликва Марино втрещен. — Той убива Суонсън и облича шибания му анцуг? Който сигурно е бил окървавен. Какъв шибан лунатик би постъпил така?
— Намери снимка на Хейли Суонсън колкото се може по-бързо — казвам му в мига, когато предната врата се отваря. — Трябва да разберем дали това е Суонсън.
— Да, той е, мамка му — отвръща Марино и се отдръпва настрани, за да се обади на Мачадо.
Бентън тръгва към мен. Чувам далечния шум от друга кола по частния път. А може да е и повече от една.
— Те са тук — простичко казва мъжът ми.
— Знаят ли, че и ти си тук? — питам, а той се навежда и оглежда трупа и кръвта.
— Ще узнаят — отговаря той.
37
Минава шест и е тъмно като в безлунна нощ, когато започвам да си събирам нещата.
Свърших всичко, което обаче е доста малко, като се има предвид съсипаната биология и кошмарната воня на приключилия живот. Знам какво е убило хората в „Дабъл Ес“ и съм изправена пред много по-голям проблем, който не може да бъде разрешен от скенери и аутопсии. Жертвите ми казаха всичко възможно, а сега съм по следите на убиеца им и човека от ФБР, който го защитава.
Свалям гащеризона, терлиците и ръкавиците и ги натъпквам в яркочервения чувал за биологични отпадъци на пода до входа, където Бентън ме чака. Лицето му изразява ледената му решителност относно онова, което възнамеряваме да направим. Важно е да потърся оръжието, което е било използвано. Не вярвам, че убиецът го е намерил в кухнята или в тази сграда, и сериозно се съмнявам, че го е донесъл със себе си, когато е пристигнал в „Дабъл Ес“ и е убил трима души тази сутрин.
Труповете и свързаните с тях улики са под моя юрисдикция, която определено включва и използваното оръжие. Това е доводът ми, но е далеч от цялата истина защо отказвам да напусна местопрестъплението, макар да се каня да създам впечатлението, че съм го направила. Докато упражнявам властта си като главен съдебен лекар, се чувствам като натрапник или шпионин, който планира, заговорничи и се промъква незабелязано. Гранби и агентите му никога няма да ме допуснат в къщата на Доминик Ломбарди, независимо колко ожесточено споря с тях, но все пак тръгвам натам.
Бентън ще ме заведе там и ще наруши категорична заповед, защото не е мотивиран от нечестност, кариеризъм или политически решения. При него никога няма такива неща, а сега е допълнително раздразнен от положението, в което се намира. То не е съвсем ново, но е толкова по-лошо, че е чак шокиращо. Професионалното му уважение към мен и удовлетворяването на молбата ми ще доведат до уволнението му, ако въобще все още има работа, откъдето да бъде уволнен. Гранби го лиши от властта и достойнството му и го направи пред всички. Дори имаше наглостта да каже, че тук не са нужни кристални ясновидски топки. Нареди ни да пийнем по няколко и ни пожела весела Коледа и честита Нова година. Но Гранби ще бъде съсипан още преди празниците. Ще положа всички усилия за това.