Нощна прегръдка

Напълно объркана, тя сбърчи чело, опитвайки се да проумее какво й казва.

— Какво е Ритис?

— Поради липса на по-добро определение, това е изкривено или деформирано пространство.

Докато тя продължаваше да се мръщи, той свали якето си.

— Нека ти го обясня по следния начин. — Хвана горната част на ръкава при рамото с дясната си рака и края на ръкава с лявата. — Времето прилича на този ръкав… Ако искаш да се придвижиш оттук — повдигна дясната си ръка — до тук — после повдигна лявата, — виждаш ли колко дълго трябва да пътуваш?

Тя кимна, отбелязвайки дължината на ръкава му. Този тип наистина имаше дълги ръце.

— По същество Ритис представлява невидими вълни, които през цялото време се движат около нас. Преминават през всичко на тази планета. Те се движат непрекъснато, отразяват се и понякога се изкривяват. По същество правят това. — Той събра ръкава между ръцете си, така че лявата и дясната се озоваха една до друга. — Сега пътуването от ръка до ръка отнема няколко секунди, вместо няколко часа.

— Леле — промълви тя, сякаш разбираше. — Значи можеш да пътуваш във всяка посока на времето? Дори можеш да се връщаш назад в миналото?

Той кимна.

— И как го правиш? Как улавяш този Ритис?

Той облече отново якето си.

— Бейби, в този свят аз съм всемогъщият Оз и не са много нещата, които не бих могъл да направя.

О, този тип наистина започваше яко да й лази по нервите.

— Престани да ме наричаш „бейби“.

Той наклони глава и се придвижи до дървото. Две секунди по-късно като с магическа пръчка изневиделица се появи черен лъскав мотор.

— Добре, как го направи?

— Накратко, аз съм магьосник. Мога да променя всеки физичен закон, познат на човечеството и още няколко, които все още не са известни.

Съншайн бе искрено впечатлена.

— Това е сериозно постижение.

Отново прозвуча дълбокият му, мрачен смях.

— Бейби, ако не беше с Талон, щях да ти покажа кои са истинските ми таланти.

Съншайн можеше да се обзаложи, че щеше.

Той й подаде една каска.

— Наричаш ме бейби, само за да ме дразниш, нали?

— Баща ми винаги казваше, че съм роден, за да му лазя по нервите. Предполагам, че не мога да се сдържам.

— Направи ми услуга. Опитай.

Той се ухили, показвайки отново обезоръжаващите си трапчинки, свали очилата, пъхна ги в джоба на якето си и нахлузи каската на главата си.

— Я ми кажи — поде Съншайн, — след като владееш всички тези магии, защо ти трябва мотор, за да стигнеш до града? Не може ли просто да прескочиш във времето и да ни телепортираш до площада?

— Бих могъл — отвърна той, докато пристягаше кожената каишка на каската под брадичката си. — Но както Ахерон обича често да казва, само защото умееш да правиш нещо, не означава, че трябва да го правиш. Лично аз не бих искал да се превърна в нечия лабораторна мишка, затова се опитвам да не се появявам изневиделица в населени места, ако мога да го избегна.