Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Кого?
Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи, защото Вейн отговори. Убиецът Катагария не прозвуча особено щастливо, като чу гласа на Талон.
— Не съм ти разрешил да ми звъниш, келте.
— Не ми пука, вълк. Нуждая се от услуга.
— Тогава и ти ще ми дължиш услуга.
Той погледна към Съншайн. За нея бе готов на всичко.
— Готов съм да ти се издължа — увери той Вейн.
— Добре, тогава, от какво се нуждаеш?
— Можеш ли да приемаш човешка форма през деня?
Вейн се изсмя.
— Очевидно е, че мога. Опитвал ли си някога да се обаждаш по телефон с лапа? Да не говорим, че в момента разговарям с теб на английски, а не вия като вълк.
При тази саркастична забележка Талон глухо изръмжа.
— Да, но способен ли си да поддържаш човешката си форма и да се биеш при дневна светлина?
Вейн изсумтя. Започваше да му става досадно.
— Разбира се. Слънцето не ми пречи.
— Супер. Тази сутрин Съншайн трябва да отиде до „Джаксън Скуеър“ за малко.
— Това уговорено ли е с Аш?
— Не.
Вейн се засмя.
— Живееш на ръба. Това ми харесва. Добре, какво искаш да направя?
— Искам да я охраняваш, докато аз не поема охраната й след падането на нощта.
— Добре, кучето пазач е вече на път. До половин час съм при теб.
— Много добре, благодаря.
— Бих отвърнал пак заповядай, келте, но това си остава еднократна сделка.
— Да, зная.
Съншайн се намръщи, когато Талон затвори телефона.
— Кой беше този?
— Казва се Вейн.
— И той ли е Нощен ловец?
— Не, скъпа. Сега ще се срещнеш с твоя върколак.
16
Вейн не беше обикновен върколак, установи Съншайн. Той беше супер върколак, съдейки по грубата му, рязко очертана аура.
Влезе в колибата, облечен в избелели дънки, бяла тениска, протъркано кожено рокерско яке и черни каубойски ботуши. И имаше тяло, което би предизвикало улично задръстване. А когато свали слънчевите си очила, дъхът заседна в гърлото й.
Висок колкото Талон, той бе зашеметяващо красив. Смайващо зелените му очи бяха в съвършен контраст с косата му, която на пръв поглед изглеждаше тъмнокестенява, но при по-внимателно взиране сякаш преливаше във всички познати цветове. Имаше нюанси в пепелно и златисто, червено и черно. Съншайн никога през живота си не бе виждала подобна коса.
Поне не у човешко същество…
Той я носеше дълга, стигаше малко под яката му. Виждаше се, че не полага особени грижи за поддържането й, само прокарваше пръсти през нея, за да я приглади.
Ала най-силно я плени първичната, ясно осезаема мъжка сексуалност, която излъчваше. Сексуалност, която си съперничеше по сила с чувствеността на Талон. Вейн се движеше с плавната грациозност на хищник, със сведена глава, като че ли бе готов за атака.
Брр, този мъж беше неустоим звяр.
— Подрани — рече Талон.
Вейн сви рамене и сякаш за миг цялото му тяло се превърна в симфония от движения.
— Отне ми по-малко време да напусна глутницата, отколкото очаквах.
Върколакът я погледна и я дари с усмивка, от която коленете й омекнаха.
— Наистина ли ми поверяваш своята женска, келтски воине?
— Да, поверявам ти я, защото в това блато управлявам аз.
Вейн повдигна скептично вежди.
— Това заплаха ли е?
— Обещание, Вейн. Разположих армията си пред дома ти, за да защитя семейството ти. Сега искам същото от теб.
— Уважавам доверието ти, келте. Но само защото зная колко рядко го даваш някому.
Двамата се спогледаха разбиращо.
Вейн надяна отново очилата си.
— Готова ли си, бейби?
Съншайн настръхна от безцеремонното свойско обращение. Може и да беше готин, но тя нямаше да позволи да му се размине подобна наглост.
— Ти не си ми гадже, нито брат, така че най-добре се откажи от „бейби“ и тям подобни, става ли?
Този път той я удостои с убийствените си трапчинки.
— Да, госпожо — рече и й отвори вратата, за да мине покрай него. — Ще се видим след залез-слънце, келте.
— Да, ще се видим.
Съншайн се поспря на верандата и се огледа, за да разбере с какво ще пътуват.