Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Бил беше в чужбина — каза кратко Джим.

— Кой ти каза?

— Тоби.

— Значи изобщо не си виждал Бил — след „Свидетел“ най-старият ти и най-близък приятел просто е изчезнал.

— Нали ти казах какво каза Тоби. Държаха ме настрани. Бях под карантина.

— Макар че Бил никога не си е падал особено по правилата, нали? — каза Смайли, зареян в миналото.

— А ти никога не си можел да го разбереш — тросна му се Джим.

— Съжалявам, че не бях там, когато си ме потърсил преди заминаването ти за Чехия — отбеляза Смайли след малко. — Контрола ме беше пратил в Германия, за да ме държи извън полезрението, а когато се върнах… всъщност за какво точно ти трябвах?

— За нищо. Мислех си, че работата в Чехия е дебела. Реших да ти се обадя, да си вземем довиждане.

— Преди мисия? — извика учудено Смайли. — Преди такава специална мисия? — Джим не даде вид да го е чул. — Обади ли се на някого другиго? Вероятно никой не е бил тук. Тоби, Рой… На Бил обади ли му се?

— Никой.

— Бил не беше ли в отпуск? Макар че най-вероятно се е навъртал наоколо.

— Никой — настоя Джим, докато болезнен спазъм го накара да повдигне дясното си рамо и да завърти глава. — Нямаше никого — рече той.

— Това е много необичайно за тебе, Джим — каза Смайли все така меко, — да обикаляш да си взимаш довиждане с хора преди важна мисия. Сигурно ставаш сантиментален с годините. Да не би… — той се поколеба. — Да не би да ти е трябвал съвет или нещо друго? В края на краищата смятал си мисията за пълна глупост, нали така? И Контрола е губел позиции. Може би ти се е приискало да споделиш проблемите с някого? Цялата работа е била малко налудничава, съгласен съм.

Научете фактите, обичаше да казва Стийд-Аспри, след това пробвайте историите една по една като дрехи.

Двамата с Джим, потънал в гневно мълчание, се върнаха при колата.