Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
Понечи да седне царствено на мястото си, ала съгледа професор Ъмбридж, разположила се точно отзад, и тутакси зави рязко към Парвати и Лавендър, вече залисани да обсъждат последния сън на Парвати.
Без да изпуска от поглед Ъмбридж, Хари отвори своя екземпляр на «Съновника». Инспекторката вече си записваше нещо в тефтера. След няколко минути се изправи и тръгна да обикаля подир Трелони класната стая, като слушаше разговорите й с учениците и сегиз-тогиз задаваше въпроси. Хари побърза да се наведе над пособието.
— Хайде, измисли някакъв сън! — подкани той Рон. — За всеки случай… ако дъртата жаба вземе да дойде при нас!
— Последния път аз измислих, ти си наред — възнегодува Рон.
— Ох, не ми хрумва нищо — отвърна отчаяно Хари, който не помнеше от няколко дни да е сънувал. — Да речем, че ми се е присънило… как давя Снейп в котела си. Да, става…
Рон изсумтя и отвори «Съновника».
— И така, към датата, когато си сънувал съня, трябва да прибавим възрастта ти и броя на буквите в темата… а каква всъщност е темата: «давене», «котел» или «Снейп»?
— Все едно, взимай, което ти падне — подкани Хари и се престраши да погледне назад.
Професор Ъмбридж беше застанала зад рамото на професор Трелони и си записваше нещо, а преподавателката по пророкуване разпитваше Невил за дневника на сънищата му.
— Я повтори кога ти се присъни това? — помоли Рон, погълнат от изчисленията.
— Не знам, снощи… когато си избереш — отговори Хари, надал ухо да чуе какво казва Ъмбридж на професор Трелони.
Сега вече двете стояха само през една маса от него. Професор Ъмбридж си записа още нещо в тефтера, а професор Трелони направо не беше на себе си.
— И така — поде Ъмбридж и я погледна, — откога точно заемате длъжността?
Професор Трелони се смръщи срещу нея и скръстила ръце, се сгърби, сякаш за да се защити възможно най-успешно от унижението да бъде инспектирана. След кратко мълчание, през което явно реши, че въпросът не е чак толкова обиден, та да не отговаря на него, тя рече с дълбоко възмущение в гласа:
— Близо шестнайсет години.
— Доста време — каза професор Ъмбридж и си записа в тефтера. — И кой ви е назначил, професор Дъмбълдор ли?
— Именно той — кратко отвърна другата жена.
Инспекторката пак си записа.
— И вие сте праправнучка на прославената ясновидка Касандра [17] Трелони?
— Да — потвърди професор Трелони и понадигна глава.
Поредната бележка в тефтера.
— Поправете ме, ако греша, но ми се струва, че след Касандра сте първата в рода с ясновидска дарба.
— Тези неща често се предават през… през три поколения — уточни професор Трелони.
Жабешката усмивка на професор Ъмбридж стана още по-широка.
— Ама, разбира се — възкликна тя любезно и си вписа поредното наблюдение. — В такъв случай няма ли да ми предскажете нещо и на мен? — погледна я в очакване, все така ухилена.
Професор Трелони се вцепени, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Не ви разбрах — рече тя, вкопчена в шала около кльощавия си врат.
— Бих искала да ми предскажете нещо — повтори много ясно инспекторката.
Сега вече не само Хари и Рон подслушваха и надзъртаха иззад учебниците. Почти целият клас се беше вторачил като омагьосан в професор Трелони, която се изправи в цял ръст, а гроздовете й огърлици и гривни подрънкваха.
— Вътрешното око не вижда по заповед! — възрази тя възмутена.
— Ясно — пророни професор Ъмбридж и пак си записа нещо в тефтера.
— Но аз… аз… чакайте! — обади се най-неочаквано професор Трелони в опит да използва обичайния си загадъчен шепот, ала се тресеше от гняв и това провали ефекта. — Аз… аз… струва ми се, че виждам нещо… нещо, което ви засяга… ами да, усещам нещо… нещо ужасно… страшна беда…
Професор Трелони посочи с разтреперан пръст Ъмбридж, която, вдигнала вежди, продължи да й се усмихва мазно.
— Опасявам се, че… опасявам се, че над вас е надвиснала голяма опасност! — довърши театрално професор Трелони.
Настъпи кратко мълчание. Веждите на професор Ъмбридж не помръднаха.
— Така… — рече тя тихо и пак драсна нещо в тефтера. — Ако това наистина е най-доброто, на което сте способна…
Обърна се и остави професор Трелони да стои като вкоренена — от възмущение тя едва си поемаше дъх. Хари срещна погледа на Рон и разбра, че и той си мисли същото като него: и двамата знаеха, че професор Трелони е стара измамница, от друга страна обаче, мразеха Ъмбридж толкова много, че бяха на страната на преподавателката по пророкуване… в продължение на няколко секунди, докато тя не се захвана с тях.
17
Касандра — дъщеря на троянския цар Приам и на Хекуба. Аполон й вдъхнал пророческа дарба, но след като тя не отвърнала на любовта му, направил така, че никой да не вярва на верните й предсказания. — Бел.прев.