Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
Хари издаде уклончив гърлен звук.
— Вярно, до изпитите могат да се случат куп неща, разполагаме с предостатъчно време, за да станем по-добри, но оценките, които получаваме сега, ни служат за нещо като основа. И ориентир…
Седнаха заедно на масата на грифиндорци.
— Естествено, щях да бъда много щастлива, ако бях получила «И»…
— Хърмаяни, ако те гризе любопитство какво са ни писали, попитай си направо — сряза я Рон.
— Ама аз… добре де, ако искате, ми кажете…
— Аз имам «С» — оповести той, докато си пълнеше с черпака купичката със супа. — Сега доволна ли си?
— Е, нямаш причини да се срамуваш — намеси се Фред, който току-що беше дошъл заедно с Джордж и Лий Джордан и сядаше отдясно на Хари. — Не виждам нищо лошо в това да получиш едно хубаво «С».
— Ама «С» не е ли… — възкликна Хърмаяни, но Лий Джордан я прекъсна.
— Да, «Слаб». Но пак е по-добре от «У», нали? «Ужасен».
Хари усети как лицето му пламва и уж се задави с хлебчето. Когато се посъвзе, със съжаление установи, че Хърмаяни още разказва надълго и нашироко за оценките, които пишат на изпитите за СОВА.
— И така, най-високо е «И»-то… «Изключителен» — обясни тя, — после идва «П»-то…
— Не, «Н»-то — поправи я Джордж. — Което означава «Надхвърлящ очакванията». Винаги съм си мислел, че ние с Фред е трябвало да получим по всичко «Н», защото със самото си явяване на изпитите вече надхвърлихме очакванията.
Всички се засмяха, само Хърмаяни си знаеше своето:
— И така, след «Н»-то идва «П» — «Приемлив», това е най-ниската оценка, с която преминаваш в следващия курс, нали?
— Да — потвърди Фред и топна едно хлебче в супата, а после го пъхна в устата си и го глътна цялото.
— После ти пишат «С» — «Слаб». — Рон вдигна ръце, все едно ликува. — И «У» — «Ужасен».
— А след това и «Т» — напомни Джордж.
— «Т» ли? — възмути се Хърмаяни. — Може ли да има по-ниска оценка от «У»? И какво означава това «Т»?
— «Трол» — отговори начаса Джордж.
Хари пак се засмя, макар и да не беше сигурен, че Джордж се шегува. Представи си как се опитва да скрие от Хърмаяни, че на всички изпити за СОВА са му писали «Т», и тутакси реши оттук нататък да учи по-усърдно.
— Вече имахте ли час с инспекция? — попита ги Фред.
— Не — рече веднага Хърмаяни. — А вие?
— Току-що, точно преди обяда — отговори Джордж. — По вълшебство.
— Как мина? — полюбопитстваха вкупом Хари и Хърмаяни.
Фред сви рамене.
— Не е болка за умиране. Ъмбридж се беше спотаила в ъгъла и си водеше записки в някакъв тефтер. Знаете си го Флитуик, държеше се с нея, все едно е гостенка, изобщо не й обръщаше внимание. А и тя почти не обели и дума. Зададе на Алиша един-два въпроса как обикновено минавали часовете, Алиша й отговори, че било много интересно, и толкоз.
— Не вярвам старият Флитуик да си има проблеми — отбеляза Джордж, — при него всички си издържат изпитите.
— Какво имате следобед? — попита Фред Хари.
— Трелони…
— Е, тя е истинско «Т»!
— И при самата Ъмбридж.
— Днес се дръж прилично и не избухвай пред Ъмбридж — посъветва го Джордж. — Анджелина ще ти откъсне главата, ако пропуснеш още една тренировка по куидич.
Но на Хари не му се наложи да чака часа по защита срещу Черните изкуства, за да се срещне с професор Ъмбридж. Беше седнал чак в дъното на сумрачния кабинет по пророкуване и вадеше дневника със сънищата, когато Рон го сръчка в ребрата — Хари вдигна очи и видя професор Ъмбридж да се показва от капака на пода. Учениците, които си бъбреха весело, веднага млъкнаха. Внезапната промяна на шума накара професор Трелони, която кръжеше бавно и раздаваше екземпляри от «Съновника», да вдигне поглед.
— Добър ден, професор Трелони — поздрави професор Ъмбридж, както винаги разтеглила устни в широка усмивка. — Надявам се, че сте получили бележката ми. Тази, в която посочвам времето и датата на инспекцията.
Професор Трелони кимна рязко, обърна с видимо раздразнение гръб на посетителката и продължи да раздава книгите. Все така ухилена, професор Ъмбридж впи пръсти в облегалката на най-близкото кресло и го издърпа в предната част на кабинета, за да се разположи само половин педя зад мястото на професор Трелони. Извади от дамската чанта на цветя тефтера си и вдигна очи в очакване часът да започне.
С леко разтреперани ръце професор Трелони се загърна в своите шалове и огледа класа през очилата си с дебели стъкла.
— Днес ще продължим изучаването на пророческите сънища — оповести тя в храбър опит да говори с обичайния си мистериозен тон, макар че гласът й също трепереше. — Разделете се, ако обичате, по двойки и с помощта на «Съновника» разтълкувайте най-скорошните си сънища.