Хари Потър и Орденът на феникса

Наближаваше полунощ, когато същата вечер Хари си тръгна от кабинета на Ъмбридж с ръка, кървяща толкова силно, че превръзката, с която я бе пристегнал, се беше наквасила цялата. Очакваше общата стая да е празна, там обаче го чакаха Рон и Хърмаяни. Хари им се зарадва — не на последно място защото Хърмаяни бе настроена състрадателно и не се впусна да го поучава.

— Дръж — рече тя разтревожена и побутна към него купичка с жълта течност, — топни си ръката, това е настойка от мустачки на ракоядна видра, би трябвало да помогне.

Хари пъхна кървящата си, разранена ръка в течността и усети чудотворно облекчение. Крукшанкс се отърка със силно мъркане о краката му, сетне рипна върху скута му и се намести.

— Благодаря — рече признателно Хари и почеса с лявата ръка Крукшанкс между ушите.

— Аз все още мисля, че трябва да се оплачеш — прошепна Рон.

— Не — отсече Хари.

— Макгонъгол ще побеснее, само да разбере, че…

— Да, сигурно — съгласи се Хари. — И как мислиш, колко време ще й трябва на Ъмбридж, за да прокара поредния указ, според който всеки, надал глас срещу великата инквизиторка, ще бъде уволнен незабавно?

Рон понечи да възрази, но понеже от устата му не излезе нито звук, я затвори, обезоръжен.

— Тя е зла! — изсъска тихо Хърмаяни. — Зла! Знаеш ли, точно преди да влезеш, казвах на Рон, че… че трябва да предприемем нещо.

— Пък аз предложих да я отровим — допълни мрачно Рон.

— Не… трябва да направим нещо, понеже тя е ужасна учителка и в крайна сметка няма да научим от нея нищо по защита — възрази Хърмаяни.

— И какво можем да предприемем? — попита през прозявка Рон. — Вече е прекалено късно. Назначили са я, дошла е, за да остане тук. Фъдж ще се погрижи и за това.

— Ами… — подхвана плахо Хърмаяни. — Знаете ли, днес си мислех… — леко смутена, тя погледна крадешком Хари и се престраши да продължи: — Мислех си, че… че май е крайно време да… да направим нещо сами.

— Какво да направим сами? — повтори подозрително Хари, докато още си киснеше ръката в настойката от видрови мустачки.

— Ами… сами да се обучаваме по защита срещу Черни изкуства — уточни Хърмаяни.

— А, без тия! — простена Рон. — Какво искаш, да зубрим допълнително ли? Толкова ли не виждаш, че ние с Хари отново сме изостанали с домашните, а не е минала и втората седмица от срока?

— Само че това е много по-важно от домашните! — отсече Хърмаяни.

Хари и Рон я зяпнаха.

— Пък аз си мислех, че в целия свят няма нищо по-важно от домашните! — подхвърли Рон.

— Не ставай смешен, разбира се, че има! — рече Хърмаяни и Хари с ужас различи онзи плам, с който тя обикновено говореше за СМРАД. — Както каза и Хари в първия час на Ъмбридж, трябва да се подготвим за онова, което ни чака в живота. Трябва да сме сигурни, че знаем да се отбраняваме. Ако за цяла година не научим нищо…