Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Да, и Дъмбълдор обясни, че болката се появявала, когато Волдемор изпитвал особено силни чувства — отвърна Хари, както обикновено без да обръща внимание на свъсените физиономии на Рон и Хърмаяни. — Значи вечерта, когато бях наказан, Волдемор сигурно се е ядосал, нещо от тоя род.
— Сега, когато той се завърна, определено ще те боли по-често — вметна Сириус.
— И според теб болката няма нищо общо с Ъмбридж, която ме докосна, докато бях наказан с извънкласна работа в кабинета й? — попита Хари.
— Съмнявам се да има нещо общо — потвърди кръстникът му. — Чувал съм за нея и съм сигурен, че не е смъртожадна…
— Много е зла, преспокойно би могла да бъде и смъртожадна — възрази свъсен Хари, а Рон и Хърмаяни закимаха енергично в знак на съгласие.
— Да, светът обаче не се дели само на добри хора и на смъртожадни — подсмихна се криво Сириус. — Но и аз знам, че е голяма злобарка… само да чуете как Ремус говори за нея!
— А Лупин познава ли я? — побърза да попита Хари, спомнил си подмятанията за мелезите в първия час на Ъмбридж.
— Не — отвърна Сириус, — но преди две години тя предложи законопроект за върколаците и сега на Лупин му е почти невъзможно да си намери работа.
Хари се сети, че напоследък Лупин изглежда много по-опърпан и намрази още повече Ъмбридж.
— Защо е срещу върколаците? — ядоса се Хърмаяни.
— Вероятно я е страх от тях — подсмихна се Сириус, развеселен от възмущението й. — Явно мрази всички получовеци: миналата година поде кампания и срещу езеряните, искаше да бъдат изолирани и белязани. Представяш ли си, да се губят толкова време и сили за преследване на езеряните, а в същото време отрепки като Крийчър се разхождат на свобода.
Рон прихна, но Хърмаяни беше още по-покрусена.
— Сириус! — подвикна с укор тя. — Ако положиш малко усилия спрямо Крийчър, сигурна съм, че и той ще откликне със същото. Така де, има си само теб, а и професор Дъмбълдор разправя…
— Та как вървят часовете при Ъмбридж? — прекъсна я той. — Учи ли ви как да изтребвате до крак мелезите?
— Не — отговори Хари, без да обръща внимание на Хърмаяни, нацупена, задето са я прекъснали насред защитата на Крийчър. — Изобщо не ни позволява да правим магии!
— Единственото, с което се занимаваме, е да четем тъпия учебник — намеси се и Рон.
— Значи е вярно — отбеляза Сириус. — Хора от министерството ни съобщиха, че Фъдж не искал да бъдете обучавани за бой.
— Да бъдем обучавани за бой ли? — изуми се Хари. — Той да не мисли, че тук събираме нещо като магьосническо войнство?
— Точно това си мисли — потвърди Сириус, — по-скоро, страхува се да не би Дъмбълдор наистина да свиква свое войнство, с което да превземе Министерството на магията.
След кратко мълчание Рон каза:
— Дори и от устата на Луна Лъвгуд не съм чувал по-голяма глупост.
— Значи не ни дават да усвояваме защита срещу Черните изкуства, понеже Фъдж го е страх, че ще вземем да правим магии срещу министерството? — вбеси се Хърмаяни.
— Точно така — потвърди Сириус. — Фъдж си е втълпил, че Дъмбълдор няма да се спре пред нищо, за да превземе властта. От ден на ден манията му за преследване се усилва. Въпрос само на време е да скалъпи обвинение и да задържи Дъмбълдор.
Покрай това Хари се сети за писмото на Пърси.
— Знаеш ли дали утре в «Пророчески вести» ще пише нещо за Дъмбълдор? Братът на Рон твърди, че…
— Не знам — прекъсна го Сириус, — от петък не съм виждал никого от Ордена, всички са се пръснали по задачи. Тук сме само двамата с Крийчър…
В гласа му прозвуча горчива нотка.
— Значи нямаш вести и от Хагрид?
— А, Хагрид ли… — проточи Сириус. — Трябваше да се е върнал вече, никой не знае със сигурност какво му се е случило. — Сетне видя стъписването върху лицата им и побърза да добави: — Но Дъмбълдор не е обезпокоен, не се тревожете и вие, сигурен съм, че Хагрид е добре.
— Но щом вече е трябвало да се е прибрал… — пророни уплашена Хърмаяни.
— С него беше и Мадам Максим, поддържаме връзка с нея и тя съобщи, че на връщане са се разделили, но няма признаци той да е пострадал… или че нещо не е наред.
Ала Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха притеснено — не бяха особено убедени.
— Вижте какво, недейте да задавате прекалено много въпроси за Хагрид — рече нетърпеливо Сириус, — така само ще привлечете вниманието към отсъствието му, знам, Дъмбълдор не иска да се шуми. Хагрид не е вчерашен, ще се оправи. — Тримата обаче изобщо не се ободриха от думите му, затова той допълни: — Кога ще ходите следващия път в Хогсмийд? На гарата, когато се бях направил на куче, се справихме добре, нали? Дали да не…