Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— НЕ! — викнаха в един глас Хари и Хърмаяни. — Не четеш ли «Пророчески вести», Сириус? — възкликна Хърмаяни.
— А, това ли? — ухили се той. — Само налучкват къде бих могъл да се крия, нямат си и понятие…
— Да, но този път смятаме, че са разбрали — възрази Хари. — Във влака Малфой подхвърли нещо и покрай това заключихме, че вероятно знае за теб и кучето, още повече, че баща му беше на перона… нали се сещаш, Луциус Малфой… затова каквото и да правиш, Сириус, не идвай тук. Ако Малфой те познае отново…
— Добре, добре, така да бъде — склони кръстникът му. Изглеждаше страшно разочарован. — Просто ми хрумна, че сигурно ще ти е приятно да бъдем заедно.
— Ще ми е приятно, но не искам да те хвърлят отново в Азкабан! — отсече Хари.
Настана мълчание, Сириус погледна от огъня към Хари, между хлътналите му очи се бе врязала дълбока бръчка.
— Не приличаш чак толкова на баща си, колкото си мислех — рече накрая с хлад в гласа. — Джеймс се забавляваше, ако му се налагаше да рискува.
— Виж какво…
— Е, да вървя. Чувам, че Крийчър слиза по стълбището — каза Сириус, обаче Хари бе сигурен, че го лъже. — В такъв случай ще ти пиша кога пак мога да се появя в огъня. Ако си готов да поемеш такъв риск, разбира се.
Чу се тихичко пук и на мястото, където доскоро бе стояла главата на Сириус, отново заиграха пламъци.
Глава петнайсета
Великата инквизиторка на «Хогуортс»
Бяха очаквали, че на другата сутрин ще трябва да четат ред по ред вестника на Хърмаяни, та да открият дописката, за която Пърси бе споменал в писмото си. Но пощенската сова едва успя да се издигне над каната с мляко, където беше кацнала, за да достави новия брой на «Пророчески вести», когато Хърмаяни ахна и го разгъна: точно под огромното заглавие на първа страница се мъдреше голяма снимка на Долорес Ъмбридж, ухилена до уши и бавно примигваща.
— Ъмбридж… велика инквизиторка? — възкликна намръщено Хари и недоядената препечена филийка се плъзна от пръстите му. — Това пък какво означава?
Хърмаяни зачете на глас:
Министерството на магията изненадващо прие миналата вечер нов закон, с който си възлага безпрецедентни права над Училището за магия и вълшебство «Хогуортс».
«От известно време министърът наблюдава с все по-голяма тревога ставащото в „Хогуортс“ — заяви Пърси Уизли, младши сътрудник на министъра на магията. — Сега той откликва на безпокойството, изразено от притеснени родители, според които нещата в училището може да се движат в посока, каквато те не одобряват.»
Това не е първият път през последните няколко седмици, когато министър Корнелиус Фъдж прокарва нови закони, за да подобри учебния процес в училището за магьосници. Още на 30 август бе приет Образователен указ номер двайсет и две, според който, в случай че сегашният директор не успее да посочи кандидат за овакантена длъжност, министерството назначава подходящ преподавател.
«Именно така за преподавател в „Хогуортс“ бе назначена Долорес Ъмбридж — обясни снощи Уизли. — Дъмбълдор не успя да намери човек, ето защо министърът назначи Ъмбридж, чиято дейност, разбира се, веднага се увенча с успех…»
— Дейността й се е увенчала с КАКВО? — викна Хари.
— Чакай, има още — рече мрачно Хърмаяни.
«… веднага се увенча с успех: тя обнови из основи начина, по който се преподава защита срещу Черните изкуства, освен това започна да предоставя на министъра сведения от първа ръка какво точно става в „Хогуортс“.»
Тъкмо тази функция министерството узакони с приемането на Образователен указ номер двайсет и три, според който се създава новата длъжност «велик инквизитор на „Хогуортс“».
«Това е забележителен нов етап в усилията на министъра да овладее, както някои го наричат, все по-големия упадък в качеството на обучението в „Хогуортс“ — съобщи Уизли. — Инквизиторът ще разполага с правото да инспектира останалите преподаватели, за да се увери, че те си изпълняват задълженията добре. Професор Ъмбридж получи предложение да заеме наред с преподавателската и тази длъжност и ние с радост можем да оповестим, че тя се съгласи», подчерта Уизли.
Новите мерки, предприети от министерството, бяха посрещнати радушно от родители на ученици в «Хогуортс».